Червена мъгла [bg]

— Не знам дали вече си закусила — казва Марино, когато отварям вратата на буса.

Веднага забелязвам, че е много по-чист от вчера. Долавям ухание на лимонов дезодорант за коли и миризма на масло, пържоли и яйца.

— Открих ресторант „Боджангълс“, на няколко километра оттук, близо до военното летище, което ми даде добро оправдание да направя тестов пробег. Бусът е като чисто нов.

— С изключение на климатика.

Закопчавам предпазния колан и забелязвам издутия плик на пода между седалките, когато свалям прозореца до долу.

— Трябва да купя нов компресор за него, но майната му. Имам предвид, че направо няма да повярваш каква сделка ми предложиха за буса, а и човек свиква без климатик. Също като едно време. Когато бях малък, повечето коли бяха без климатик.

— Да, нямаха и предпазни колани, въздушни възглавници и джипиеси — отвръщам.

— Купих ти сандвич с яйце, но има и няколко с пържоли и сирене, ако си гладна — казва той. — А в хладилната чанта има вода. В „Боджангълс“ нямат зехтин, така че ще се наложи да се примириш с маслото, макар да знам как се отнасяш към него.

— Обичам масло и затова го избягвам.

— Господи! Не знам какво, по дяволите, е това желание за мазнини. Но аз просто му се отдавам. Научих да не се боря с някои неща. Ако не се бориш с тях, и те не се борят с теб.

— Маслото се бори с мен, когато се опитам да си закопчая панталона — отбелязвам. — Сигурно не си спал цяла нощ. Кога намери време да поправиш буса и дори да го почистиш?

— Нали ти казах, намерих автомонтьор. Той ме прие в сервиза в пет сутринта. Сменихме алтернатора, балансирахме гумите, почистихме акумулатора, затегнахме жиците, дори смених чистачките и почистих — отговаря Марино, докато минаваме покрай ресторанти и магазини от гранит, тухли и гипс по оживената улица, обградена от дъбове, магнолии и розови храсти.

Марино е с работно облекло, но е проявил повече разум при избора за самия себе си, отколкото за мен. Лятната униформа на центъра — бежов панталон с джобове и бежова тениска от тънък памук. Носи и маратонки от велур и найлонова мрежа. Бейзболна шапка предпазва голото му теме и изгорелия му нос. Има и тъмни очила и крем против изгаряне, който проблясва в бяло в бръчките на врата му.

— Благодаря, че се сети да ми донесеш работни дрехи — казвам му. — Чудя се кога успя да ги приготвиш.

— Преди да тръгна.

— Това ми е ясно.

— Трябваше да ти донеса бежовите панталони. Сигурно ти е ужасно горещо. Не знам как не се сетих.

— Вероятно си взел това, което си намерил. А и в Масачузетс бе доста студено за летни униформи. Бежовите ми панталони са в гардероба вкъщи. Ако беше попитал Брайс…