Последната одисея [bg]

— Джихадистите от Даеш измислиха това просто, но ефективно устройство. Наричат го Летящото килимче.

Дъхът на Елена секна. Даеш бяха по-известни на Запад като ИДИЛ.

Дъщерята я придърпа към масата и кимна на гиганта.

— Кадир, демонстрация, ако обичаш.

Кадир се затътри покрай тях и спря при средата на масата. Ръката му докосна голямо метално колело и бавно го завъртя.

Масата започна да се огъва. Средната част, която беше на панти, се надигна, а краищата й се отпуснаха. Завързаният за нея мъж изстена, когато гръбнакът му се огъна назад. Всяко следващо завъртане на колелото заплашваше да счупи прешлените му.

Дъщерята вдигна ръка.

— Засега само малка демонстрация, Кадир.

Гигантът престана да върти колелото и се изправи.

— Özür dilerim, Nehir — извинително измънка той, после бързо се поклони и се поправи. — Alia asfa, Bint Musa.

Елена погледна похитителката си, чието лице беше потъмняло още повече. Кадир се извини първо на турски, след това на арабски. На Елена започна да й просветва.

„Възможно ли е да са турци… които се представят за араби или използват езика им поради някаква причина?“ Благодарение на грешката на Кадир беше научила и още една подробност — името на жената.

Дъщерята на Мойсей явно се казваше Нехир.

Очевидно раздразнена, жената замъкна Елена към масата и я бутна към измъчвания мъж.

— Помогни ни, или този американец ще страда вместо теб.

Елена се взря в мъжа на масата. Ужасена от всичко случващо се, не беше успяла да го разгледа добре. По челото на мъжа беше избила пот. Подутият му нос беше омазан със засъхнала кръв. От Елена не се очакваше да го познава — но тя го познаваше.

Това беше човекът, с когото Мария Крандъл излизаше вече две години. Макар че Елена никога не го беше срещала, Мария й беше пращала снимки и беше публикувала и други в Инстаграм. Елена си спомни, че двамата трябваше да се срещнат с нея в Гренландия. Шокирана и объркана, тя впери поглед в мъжа.

„Какво прави той тук? Къде е Мария?“

— Джо… — прошепна най-сетне тя.

— Не им помагай — изграчи той.

Думите му вбесиха и без това ядосаната Нехир. Тя изруга и ако се съдеше по начина, по който го изгледа, Елена предположи, че именно Джо е причината за лошото й настроение тази сутрин.

„Но какво е направил?“

Нехир махна на Кадир. Гигантът се наведе отново и започна бавно да върти колелото. Масата се огъна още повече — с гръбнака на Джо.

Жилите на врата му се опънаха от болка; от ноздрите му потече кръв.

— Престанете! — извика Елена, която се беше уплашила, че Нехир може да счупи гръбнака му преди да е овладяла яростта си. За да умилостиви жената и да насочи вниманието й другаде, бръкна в панталона си. — Ето… намерих ги на борда на кораба в Гренландия.

Елена извади двете опърпани книги и ги тикна на Нехир.

Жената ги взе. Бързо прочете заглавията и очите й се разшириха. Тя излая нещо на Кадир, който завъртя колелото в обратната посока. Нехир тутакси тръгна към вратата и излезе с новопридобитите съкровища. Но не и преди да заповяда на стражите да върнат Елена в килията й.