Последната одисея [bg]

Постепенно се бяха появили въпросите. Защо тези градове са били създадени така набързо през Тъмните векове? От какво са се криели хората? Какво ги е тероризирало до такава степен, че да изпитат нуждата да издълбаят скалата в търсене на спасение?

На по-долните нива на комплекса бяха минали покрай спални помещения, от които се носеше миризма на лой и печено месо, както и покрай друго, което служеше като склад и беше пълно със сандъци, бъчви и чували. Елена беше преценила, че в подземията има достатъчно храна за години. Следващото ниво приличаше на лабиринт от помещения с книжни рафтове и шкафове, пълни с множество артефакти. Любопитството я бе накарало да забави крачка, но похитителите й я бяха принудили да продължи още по-надолу, до частта, осветявана единствено от свещи, където се намираше и килията, в която беше прекарала нощта.

Бяха й оставили студена вечеря и тази сутрин й бяха донесли закуска.

Но Елена усещаше, че през нощта нещо се е променило. Тази сутрин беше чула викове някъде отгоре. Беше се опитала да разпита облечената в червено жена, почти тийнейджърка, която й беше донесла закуската. Когато бе попитала за врявата, в очите на момичето беше проблеснала тревога.

В отговор получи само строго предупреждение: Прави каквото ти казват Кажи им какво знаеш.

След това Елена беше крачила напред-назад в килията, измъчвана от един въпрос.

„Какво очакват да знам?“

Ръката й най-сетне напипа скритото под дюшека. Елена извади двете малки книжки — копието на „Одисея“ и дневника на мъртвия капитан, увити в кожа и предпазени от замръзналия труп. Беше ги скрила в панталоните си по време на полета и топлината на тялото й ги беше размразила. Сега кожените подвързии и конците, с които бяха съшити книжките, бяха станали гъвкави.

Каквото и да искаха похитителите от нея, то трябваше да е свързано по някакъв начин с кораба и историята му. Защо иначе им беше да отвличат експерт по морска археология със специалност Средиземноморието? Елена разбираше, че животът й зависи от това доколко и докога ще бъде полезна. Знаеше също, че баща й ще преобърне целия свят, за да я намери, но дотогава…

„Трябва да оцелея“.

За целта се нуждаеше отколкото се може повече информация.

„Независимо от риска“.

Отнесе книгите на грубата маса до недокоснатата закуска. Не се страхуваше, че я наблюдават или че някъде има скрити камери. Всяка повърхност в килията с изключение на яката дървена врата беше от твърда скала. И цялото ниво, служещо за тъмница, се осветяваше единствено от свещи и факли.

Без електричество и с дебелите каменни стени, през които безжичните устройства не биха могли да предават, Елена се чувстваше в достатъчна безопасност, за да сложи книгите на масата и внимателно да отвори онази със заглавие „Свидетелството на Четвъртия син на Мойсей“. Страниците, увити в тюленова кожа и запечатани с восък, бяха останали сухи през вековете и мастилото не беше избледняло. Макар велумът да беше станал чуплив от годините, Елена можеше да обръща страниците, ако внимаваше.