Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
— А къде го виждате? — попитах аз.
— Във вашите хора.
Мисля, че гледаше мен.
— Моите хора?
— Да. — Тя помълча и обясни: — Когато се стигне до Конгреса, въпросът е кой ще наеме по-тежка артилерия. Ако Сай си беше държал оная работа в гащите, още щеше да командва парада. И до ден-днешен стотина души хукват да му целуват задника всеки път когато се появи. Не го приемай лично, Дръмънд, но белята идва от скапания ти Пентагон.
Всъщност харесвам жените, които не го увъртат и хващат бика направо за рогата. Освен това тя очевидно не харесваше Бари, тъй че вече бях наполовина влюбен.
— Обясни — помолих я аз.
— Ние явно спечелихме поръчката по заслуги. Но възраженията променят правилата.
— Как?
— Сега въпросът е кой може да бръкне под масата и да стисне най-яко.
— Значи процесът ще бъде нечестен?
— Не точно. Но непредсказуем. Податлив на влияния.
— Защо?
— Защото онова обвинение относно Дани Наш може да метне лайното във вентилатора. Пентагонът не иска и да се чуе за наличие на проблем. Стане ли нещо такова, много скоро в Конгреса почват да говорят за разследване и всички ще си изпатят.
— Значи въпросът е как да оформим реакцията си, за да не изглежда, че е имало нечисти сделки? — попитах аз.
— Лесно ли ти се струва? Пресата, обществеността, всички вярват, че играта, така или иначе, е нагласена. Това само подхранва предубежденията. „Спринт“ и „Ей Ти енд Ти“ знаеха какво вършат.
Бари кимна, сякаш споделяше тази мисъл, после попита:
— Някой има ли представа как да се справим с това?
— Да — обадих се аз. — И в отговор на смаяните им погледи поясних: — Не обръщайте внимание.
Вече всички ме зяпаха тъй, сякаш бях пръднал. Тоест всички освен Маршъл, който бе измъкнал от джоба си калкулатор и енергично тракаше по клавишите, опитвайки се да забрави за нас.
— Това е най-тъпото нещо, което съм чувал — отбеляза Бари.
— Няма да стане — добави Сали.
— Допускам, че не си някакъв скапан тъпак, затова ще те помоля да обясниш — каза Джесика.
Тогава аз ги попитах:
— Споменават ли „Ей Ти енд Ти“ или „Спринт“ за Наш в жалбите си? Конкретно за него?
Бари отговори:
— Може би е прекалено изтънчено за теб, Дръмънд, но това се подразбираше много ясно.
— От кой?
— От кого — поправи ме Сали, с което даде неоценим принос за изясняването на темата.
— О… — промърмори Джесика.
— Широката публика няма ни най-малка представа, че Наш е в борда — обясних аз. — Не е наша работа да уточняваме техните обвинения в непочтеност и да им спестяваме риска.
— Какъв риск? — попита Сали.
Като най-съобразителна в групата, Джесика отговори:
— Прав си, Дръмънд. В правно отношение могат да си докарат голяма беля.
Сали промърмори:
— Каква беля?
Аз казах:
— Запитайте се защо не са уточнили името на Наш.
Джесика обясни на Бари и Сали:
— Боят се от обвинение в клевета.
— Утежнено от липса на основания — добавих аз. — Сега се молят да реагираме с конкретна защита. Ако споменем името на Наш, тогава ние повдигаме темата, което им развързва ръцете да го оплюят публично.
Бари кимна мъдро и отбеляза:
— Точно това си мислех.
Без да обръща внимание на този идиот, Джесика ми каза:
— Но, така или иначе, непременно ще се стигне до него.
— Вероятно. Принудете ги първи да сбъркат. Стъпят ли накриво, скъсайте им задниците от обвинения в клевета. Това ще ги накара да разкрият колко малко знаят по твърде много въпроси.
Джесика се замисли над съвета, после каза:
— Дръмънд, много те бива.
— Затова идваш в нашата фирма, Джесика — обади се Бари. — Ние знаем как да се справяме с тежки дела.
Според мен това означаваше, че вече съм част от екипа. Дори се зачудих дали да не се пресегна и да плесна длан с Бари. Много ми беше съвестно, дето исках да го удуша.
После Бари каза на Джесика:
— Последна точка… повторното подаване на вашата финансова справка. Просто ще пратим старата и проблемът е уреден.
За жалост думата „финансова“ накара Маршъл да вдигне поглед от калкулатора и да промърмори:
— Няма да стане.
— Какво? — възкликна Бари.
— Не става. Оригиналът беше основан на вътрешна ревизия.
— И какво?
— Преди да направи многогодишна поръчка като тази, Пентагонът изисква гаранции, че победителят разполага с необходимите финансови средства, за да остане в бизнеса, докато задачата бъде изпълнена. Сега, след като това е оспорено, трябва да представим много по-задълбочена ревизия, анализ на паричния поток…
И тъй нататък, и тъй нататък.
Аз започнах да се прозявам, а накрая направо забих глава в масата, когато Маршъл взе да обсъжда Бюрото за данъчни инспекции, амортизацията и други увлекателни теми. Е, това продължи доста и ние четиримата постепенно се унесохме в дрямка.