Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Изведнъж Маршъл попита на висок глас:
— Извинете… извинете… още веднъж… има ли въпроси?
Ние се изкашляхме нервно и разменихме плахи погледи.
Всяка грешка можеше да бъде пагубна.
Накрая аз казах:
— С две думи, Маршъл, какво означава това?
— Ами въз основа на…
— Кажи го по човешки.
Той огледа лицата ни и мисля, че схвана риска. Още една дума на онзи щур финансов жаргон и щяхме да го разкъсаме.
— Ами… значи… външна ревизия.
— Обясни, ако обичаш.
— Да, боя се, че това е положението. Външна счетоводна фирма трябва да потвърди, че носим печалба и има всички изгледи да продължим дейността си в обозримото бъдеще.
— И колко време ще отнеме това? — попита Бари.
— Разбирате ли, ние го очаквахме и подготвихме всичко необходимо за спешна ревизия. Ако получим…
— Колко? — попитах заплашително аз.
— Ъъъ… може би две седмици.
— Най-късно идната седмица — отсече Бари.
— Олеле. Аз… такова, не мисля, че ще е… — Той опипа калкулатора и предположи: — Може би ако удвоим броя на ревизорите и работим денонощно без почивни дни. Тогава… може би… не знам, да речем, десет дни.
— Дръмънд, ти отговаряш за ревизията — каза Бари. — Разполагаш със седем дни.
— Какво?
— Аз и Сали ще се заемем с въпросите около Наш — поясни той.
— Не. Първо, аз съм правно некомпетентен да ръководя ревизия. Второ, такъв ще си остана.
— Нито ти имаш избор, нито ние — обади се Сали. — Това е единственото нещо, по което можеш да работиш, без да влизаш в конфликт на интересите.
Джесика се усмихна.
— Недей да се дърпаш като ученичка, Дръмънд. Истинската работа ще я свършат писарушките. Ако възникне правен въпрос над твоята компетентност, прехвърли го на Бари.
Определено изглеждаше, че със закъснението съм пропуснал някакви тайни преговори.
Бари ми метна злорада усмивка и каза:
— Тук или плуваш, или се давиш, Дръмънд. Така е във висшите кръгове. Но ако се боиш, ще намеря за работата друг младши сътрудник.
Нито един разумен адвокат не приема задача, която надхвърля правната му компетентност. Нямах ни най-малко съмнение защо Бари иска да ми натъпче в гърлото тази ревизия. Но единственият уместен отговор беше колкото очевиден, толкова и неоспорим. Да пренебрегна детинското самолюбие и да му кажа да си завре ревизията отзад.
Затова станах, взех си бележника, погледнах всички в очите и казах:
— Дадено, няма проблеми.
17
Той бе проследил с весело безразличие новинарското отразяване на неговите убийства. Две кратки бележки на трета страница в столичния раздел на „Поуст“ и три-четири удивително небрежни споменавания по местните телевизионни канали. Нищо повече.
Полицията полагаше огромни усилия, за да не допусне паника. Бяха укрили връзката между убийствата, да не говорим за няколкото очебийни и многозначителни подробности. Това го забавляваше най-много.
Те се надяваха, че е избягал или е заситил глада си и повече няма да нанесе удар. Казваха си, че мълчанието за тия подробности е в интерес на обществото — всъщност единственото разумно действие. Не би имало никаква полза да стряскат местните жители. Освен това разгласят ли всичко до последната мръсна подробност, имитаторите ще си водят записки и ще приемат новината като покана за обща веселба. Навсякъде ще почнат да изникват трупове, а след като си изложил всички търговски тайни, няма как да различиш оригинала от фалшификатите. Не бива да стигаме дотам, убеждаваха се те.
Всъщност те бяха готови да измислят какви ли не глупави оправдания и теории и да се придържат към тях, докато им позволяват обстоятелствата. Човешката натура и бюрократичният инстинкт ги тласкаха натам.
Скоро обаче късметът щеше да им изневери. Той предполагаше, че вече са формирали ударна група, която да проучи задълбочено методите му и да го хване. Така правеха винаги. Засега ядрото щеше да бъде малко, група местни ченгета, които вършат всичко по силите си, за да го заловят, макар че опитът им в подобни дела е отчайващо ограничен. Вероятно бяха завъртели няколко телефона до ФБР, но още не бяха паднали на колене да молят за помощ. И засега навярно не я получаваха.
Странно как винаги нещата се раздвижват от третия път. Първият почти винаги се приемаше като всекидневно събитие или някакво случайно отклонение, което едва ли ще се повтори. Печално, трагично и тъй нататък, но какво толкова, случват се и такива неща. Над втория труп започваха малко по-енергично да се чешат по брадите и им минаваха мисли да вдигнат тревога, но почти винаги се въздържаха. Тройката просто беше златното число, което им ритваше столчето изпод краката.