Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Прегърна я през рамото и бързо я целуна по бузата.
— Хей, скъпа, извинявай, че се забавих на телефона. — Той погледна служителката и каза небрежно: — Имам пистолет и искам да го предам в багажното.
Жената леко повдигна вежди.
— Вие ли сте мистър Райт?
Лий кимна. Служителката се зае да попълва необходимите документи. Той й показа фалшивото си удостоверение, тя сложи печат на билета му и въведе данните в компютъра. Лий предаде кутията с оръжието и попълни декларация. Жената сложи етикет на кутията и двамата се отдалечиха от гишето.
— Извинявай, бях забравил за пистолета. — Лий погледна напред към изхода. — Добре, слушай сега. Сигурно са сложили хора да дебнат на вратата. Ще трябва да минем поотделно. Бъди хладнокръвна; изобщо не приличаш на Фейт Локхарт.
Макар че Фейт през цялото време усещаше как сърцето й подскача до гърлото, проверката мина без произшествия. В чакалнята Лий погледна монитора с информация за полетите и посочи една врата.
— Насам.
Фейт кимна и в същото време огледа незабелязано разположението на вратите. Изходът за Сан Франциско беше наблизо и лесно можеше да стигне до него; от този за Норфолк го делеше значително разстояние. Тя едва удържа усмивката си. Идеално.
Докато вървяха напред, тя погледна Лий. Той беше направил много за нея. Срамуваше се от това, което възнамеряваше да извърши, но вярваше, че така ще е по-добре. И за двамата.
Стигнаха до изхода за Норфолк. Казаха им, че качването ще започне след десетина минути. Наоколо вече се беше събрала тълпа.
Лий погледна Фейт.
— Най-добре ще е да се обадиш за връзката до Пайн Айлънд.
Отидоха до телефоните и Фейт уреди резервацията.
— Готово — каза накрая тя. — Сега можем да си поемем дъх.
— Точно така — сухо отвърна Лий.
Фейт се озърна.
— Трябва да отскоча до тоалетната.
— Побързай.
Тя изтича настрани, следвана от замисления поглед на Лий.
22.
— Бинго! — възкликна човекът пред компютърния монитор.
Той седеше в една закрита камионетка пред аерогарата. ФБР отдавна имаше връзка с авиолиниите, за да следи придвижването на издирвани престъпници. Откакто транспортните компании започнаха да създават съвместни информационни банки и системи за резервация, задачата на Бюрото стана малко по-лесна. Днес бяха помолили всички големи авиолинии да следят за резервация под името Фейт Локхарт. И ето че тази молба носеше огромен успех.
— Току-що е направила резервация за самолета до Сан Франциско, който излита след около половин час — изрече той в микрофона. — Юнайтед Еърлайнз. — Съобщи на агентите в аерогарата номерата на полета и на изхода към самолета. После добави: — Действайте!
И вдигна телефона да съобщи на Брук Рейнолдс.
Лий прелистваше нечие забравено списание, когато наблизо притичаха двама мъже с официални костюми. След малко ги последваха тичешком още двама с джинси и якета.
Лий незабавно скочи, озърна се да види дали не идва още някой, но не забеляза други тичащи хора и тогава побърза след групата.
Агентите, следвани от двамата с джинси, минаха край дамската тоалетна само минута преди Фейт да излезе. Когато тя се появи, мъжете вече бяха потънали в навалицата.
Лий видя Фейт и забави крачка. Пак ли фалшива тревога? Но когато тя му обърна гръб и тръгна в обратна посока, той разбра, че страховете му са били оправдани. Видя я как погледна часовника и продължи още по-бързо. По дяволите, ясно беше какво прави — щеше да хване друг полет. А погледът към часовника и ускорената стъпка подсказваха, че самолетът излита съвсем скоро. Докато си пробиваше път през тълпата, Лий хвърли поглед напред. Оставаха още десет врати. Той спря за момент при мониторите, плъзна поглед надолу по редовете и провери изходите един по един, докато зърна сигнал за качване край полета на Юнайтед Еърлайнз до Сан Франциско. Малко по-надолу същият сигнал примигваше край полета за Толедо. Кой от двата? Е, имаше само един сигурен начин да провери.
Той се втурна напред, заобиколи през чакалнята и успя да задмине Фейт, без тя да го забележи. Изведнъж спря, преди да наближи изхода за Сан Франциско. Двамата костюмирани, които бяха изтичали покрай него, стояха край вратата и разговаряха с разтревожена служителка на Юнайтед. После мъжете с каменните лица се отдръпнаха зад една преграда, откъдето продължиха да наблюдават хорския поток. Сто на сто бяха от ФБР. Значи Фейт се канеше да лети за Сан Франциско.
Но нещо не се връзваше. Ако Фейт бе използвала измисленото си име, то как… И изведнъж Лий разбра. Тя не можеше да използва едно и също име за два самолета, излитащи само с няколко минути разлика. Това неминуемо би привлякло вниманието на касиерката. Значи беше използвала истинското си име, защото й трябваше документ, за да се качи в самолета. Мамка му! А сега идваше право насам. Щеше да си покаже билета, служителката щеше да направи знак на агентите… и край.