Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

— Живи ли са?

— Живи и здрави. Сега сме много сплотени, макар че, докато израснем, имаше доста трудни моменти. Хубаво е да имаш подкрепа, когато закъсаш. Трябва само да врътнеш един телефон. Най-често, искам да кажа. Но не и този път.

— Звучи чудесно. Наистина чудесно.

Фейт извърна глава. Лий я погледна проницателно и с лекота разгада мислите й.

— Семействата също си имат проблеми, Фейт. Разводи, тежки болести, депресии, трудни времена, какво ли не сме видели. Признавам, понякога ми се струва, че би било по-добре да съм единствено дете.

— В никакъв случай — отсече Фейт. — Може да си мислиш така, но нямаше да ти хареса, повярвай ми.

— Добре.

Фейт се обърка.

— Какво „добре“?

— Ще ти повярвам.

— Знаеш ли — бавно изрече тя, — за смахнат детектив се сприятеляваш прекалено прибързано. Ами ако съм масов убиец или нещо такова?

— Ако беше така, федералните щяха да те държат на сигурно място.

Тя остави кафето и се приведе към него с много сериозно изражение.

— Благодаря за преценката. Но за да сме наясно, ще ти кажа, че през целия си живот не съм посягала на човек и все още не се смятам за престъпничка, но ако ФБР реши да ме вкара в затвора, ще се намери за какво. Да сме наясно — повтори тя. — Е, още ли искаш да се качиш с мен в самолета?

— На всяка цена. Ти наистина разпали любопитството ми.

Тя въздъхна, облегна се назад и огледа коридора на терминала.

— Не се озъртай, но към нас идват двама, които адски приличат на федерални агенти.

— Сериозно?

— За разлика от теб изобщо не бих се шегувала с такова нещо. — Фейт се приведе и започна да рови из чантата си. След няколко напрегнати мига тя се надигна отново, докато двойката минаваше, без да им обърне и капка внимание. — Лий, не знаем какво са научили, но може вече да търсят мъж и жена. Защо не останеш тук, докато аз купя билетите? Ще се срещнем на изхода към самолетите.