Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

Кони се почеса по брадата.

— Да, тук имаш право.

Изведнъж Рейнолдс щракна с пръсти.

— Дявол да го вземе, вратата. Как може да съм толкова тъпа? Когато пристигнахме, вратата беше широко отворена. Спомням си съвършено ясно. Тя се отваря навън, тъй че Кен сигурно е забелязал. И какво прави в този момент? Естествено, вади оръжието.

— Може да е видял и ботушите. Беше тъмно, но площадката пред вратата не е много голяма. — Кони отпи още една глътка кока-кола и разтърка слепоочието си. — Ама и тоя аналгин нищо не върши… Е, когато момчетата от лабораторията изчистят записа, ще разберем дали Адамс е бил там.

— Ако го изчистят. Но защо му е трябвало на Адамс да влиза в къщата?

— Може би някой го е наел да следи Локхарт.

— Бюканън?

— Слагам го на първо място.

— Но ако Бюканън е пратил наемен убиец след Локхарт, защо ще кани излишен свидетел?

Кони размърда едрите си рамене нагоре-надолу като мечка, която се чеше в дърво.

— Да, положението става много объркано.

— Чакай тогава да го объркам още малко. Локхарт е купила два билета до Норфолк. И само един под истинското си име за самолета до Сан Франциско.

— А на записа от камерите се вижда как Адамс тича след нашите хора.

— Мислиш ли, че Локхарт се е опитала да му избяга?

— Според касиерката Адамс се появил едва след като Локхарт купила билетите. Записът го показва как я отвежда от изхода за Сан Франциско.

— Значи може да е партньорство по принуда — каза Рейнолдс. И докато гледаше Кони, внезапно й хрумна: Може би като нашето? — Знаеш ли какво ми се иска най-много? — попита тя. Кони вдигна вежди. — Бих искала да върна ботушите на мистър Адамс. Имаме ли домашния му адрес?

— Северен Арлингтън. Най-много на двайсет минути с кола оттук.

Рейнолдс стана от стола.

— Да вървим.