![Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/0/da-spasish-svidetel-saving-faith-bg-download.jpg)
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Най-сетне тя се обърна към него с изчервено лице, но не посмя да го погледне в очите. Пръстите й нервно опипваха ръба на якето.
— Просто си мислех, че за теб ще е по-добре да не ме придружаваш. Разбираш ли, смятах, че така ще си в безопасност.
Лий възмутено извърна глава.
— Дрън-дрън!
— Истина е!
Той рязко се завъртя към нея и стисна раменете й толкова силно, че тя примижа от болка.
— Слушай, Фейт, нямам представа кои са те, но бяха в апартамента ми. Знаят, че съм замесен. С теб или не, заплахата за мен вече не се променя, само става по-лоша. А като бягаш насам-натам и се мъчиш да ме зарежеш, никак не ми помагаш, по дяволите!
— Но те вече знаеха, че си замесен. Още преди да дойдат в апартамента, не помниш ли?
Лий поклати глава.
— Онези не бяха от ФБР.
Тя го погледна смаяно.
— Откъде тогава?
— Не знам. Но федералните не се преструват на пощальони. Правило номер едно на ФБР: силата решава всичко. Щяха да дойдат поне стотина, без да броим специалните екипи, с кучета, бронирани жилетки и тъй нататък. Просто нахлуват, сграбчват те за задника, и точка. — Лий обмисляше положението на глас и постепенно се успокояваше. — Виж, онези, които те чакаха на вратата, бяха от ФБР. — Той кимна замислено. — Изобщо не криеха кои са.
А другите двама? Не можеше дори да предположи кои са. Но знаеше едно: Фейт имаше невероятен късмет, че още е жива.
— А, и още нещо — уморено добави той. — Радвам се, че толкова сърдечно ми благодариш, задето пак те измъкнах навреме. Още няколко секунди, и щеше да отговаряш във ФБР на въпроси, каквито не си и сънувала. Може би трябваше да те оставя.
— Защо не го направи? — тихо попита тя.
Лий едва не се разсмя. Цялата тази история приличаше на сън. Но къде ли ще се събудя?
— В момента виждам само едно обяснение — пристъп на лудост.
Фейт опита да се усмихне.
— Слава богу, че има луди.
Лий не отвърна на усмивката.
— Отсега нататък ще сме като сиамски близнаци. И дано да не се смущаваш от пикаещи мъже, драга моя, защото вече ставаме неразделни.
— Лий…
— Не искам да слушам! Просто млъкни, дяволите да те вземат! — Гласът му трепереше. — Бога ми, едва се удържам да не те смачкам от бой.
Той демонстративно посегна и сключи грамадната си ръка около китката й като жива верига. После се облегна назад и зарея поглед из пустотата.
Не се помъчи да изтръгне ръка. Всъщност не би и могла. Наистина се боеше, че Лий може да я удари. Едва ли някога е бил по-ядосан, мина й през ума. Най-сетне тя се облегна назад и опита да си възвърне спокойствието. Сърцето й биеше толкова бързо, че се изплаши дали кръвоносните й съдове ще издържат натиска. Може би щеше да спести на всички цял куп неприятности, ако просто умреше от сърдечен удар.
Във Вашингтон можеш да лъжеш на всякаква тема — секс, пари, власт, вярност. Можеш да превръщаш измамите в истини и очевидните факти в лъжи. Тя бе виждала всичко това. Този град бе коварен, един от най-жестоките на света; за да оцелее в него, човек разчиташе на стари съюзи и бързи реакции. Всеки нов ден, всяко ново познанство можеше да те възвиси или погуби. И Фейт процъфтяваше в този свят, дори го харесваше. Досега.
Не смееше да погледне Лий Адамс — боеше се от онова, което можеше да зърне в очите му. Само той й оставаше. Макар че почти не го познаваше, нещо я караше да жадува за неговото уважение и разбиране. Но знаеше, че не ще получи нито едното, нито другото. Не го заслужаваше.
През прозореца на колата видя как един самолет се издига бързо в небето. След няколко секунди щеше да изчезне сред облаците. Скоро пътниците щяха да виждат под себе си само пухкави бели валма, сякаш светът изведнъж е изчезнал. Защо не можеше и тя да е там, просто да се изкачва нагоре, да лети към място, където да започне отново? Защо не можеше да има такова място? Защо?
23.
Брук Рейнолдс седеше мрачно до малката масичка, подпираше брадата си с длан и се питаше дали този случай някога ще се изясни. Бяха открили колата на Кен Нюман. Беше изчистена професионално — толкова добре, че нейният екип от специалисти не успя да открие и най-дребна улика. Преди малко бе разговаряла с лабораторията. Техниците още се мъчеха с лентата. И най-лошото — Фейт Локхарт пак се беше изплъзнала. Дума да няма, продължаваше ли така, в най-скоро време щяха да я назначат за директор на ФБР. Сигурна беше, че когато се върне в кабинета, ще завари цял куп не твърде ласкави съобщения от регионалния заместник-директор.
Сега Рейнолдс и Кони се намираха в служебните помещения на аерогарата. Бяха разпитали най-подробно касиерката, продала билетите на Фейт Локхарт. Заедно с нея прегледаха записите от охранителните видеокамери и тя веднага посочи клиентката. Рейнолдс можеше само да предполага, че това е Фейт Локхарт. Извади нейна снимка и служителката я разпозна с почти пълна увереност.