Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Той кимна замислено.
— Чух, че Фишер бил тук. Сигурно е наминал да те види.
Рейнолдс не отговори. Кони помълча, сетне решително каза:
— Преди тринайсет години в Браунсвил, Тексас, ръководех съвместна тайна операция с агенти от Отдела за борба с наркотиците. — Той се поколеба, сякаш не знаеше дали да продължи. — Официалната ни задача беше да прекъснем кокаиновия поток през мексиканската граница. Неофициалната — да свършим всичко, без да изложим мексиканското правителство. По тази причина поддържахме открита връзка с колегите от Мексико Сити. Може би прекалено открита, тъй като южно от границата се вихри корупция на всички нива. Но нямаше как. Трябваше мексиканското правителство да обере лаврите, след като ние свършим цялата работа и отсечем главата на картела. След две години подготовка планирахме грандиозна операция. Но изтекоха сведения и моите момчета налетяха на засада. Двама загинаха.
— О, Господи. Бях чувала за този случай, но не знаех, че си участвал и ти.
— Ха, по онова време сигурно още си слушала лекции в Куонтико.
Рейнолдс се зачуди дали забележката е подигравателна, но реши да не отговаря.
— Както и да е, след цялата каша ме посети едно от онези тъпи кариеристчета, дето не знаят от кой край се държи пистолет. Любезно ме осведоми, че ако съм сгафил някъде, отивам по дяволите. Имало обаче едно допълнение. Ако се разкриело, че са ни накиснали мексиканските колеги, не бивало да се оправдавам с тях. Международни отношения, така каза. Искаше просто да си направя харакири за доброто на целия свят.
При последните думи гласът на Кони леко потрепна.
Рейнолдс откри, че е затаила дъх. Кони рядко говореше толкова много. Би му подхождал например някой по-мек синоним на думата „ням“.
Той отпи голяма глътка кафе и бавно избърса устни с опакото на ръката си.
— И знаеш ли какво? Проследих нишката чак до най-висшето началство на мексиканската полиция. Спипах гадовете, изрязах им на челата по едно голямо „X“ и си заминах. Щом моите шефове не смятаха за необходимо да предприемат нещо, тяхна си работа. Но да пукна, ако някога позволя да ме накиснат в чуждата мръсотия. — Кони я изгледа втренчено. — Международни отношения — повтори той и устните му се разтегнаха в горчива усмивка. После подпря лакти на бюрото й.
Предизвикваше ли я? Готвеше ли се да изпише кръст на челото й, или я подканваше да бележи него?
— Оттогава имам един девиз — добави той.
— Какъв?
— Майната им на международните отношения.
21.
Из аерогарата обикаляха агенти на ФБР и ЦРУ, като първите изобщо не подозираха за присъствието на вторите. Хората на Торнхил имаха предимство — знаеха, че Фейт Локхарт вероятно пътува заедно с Лий Адамс. ФБР търсеше само жената.
Без да подозира, Лий мина покрай двама агенти на ФБР, преоблечени като бизнесмени с куфарчета и „Уолстрийт Джърнъл“ в ръце. Те също не му обърнаха внимание. Преди малко ги бе подминала и Фейт.
Когато наближи билетното гише, Лий забави крачка. Фейт разговаряше с една от служителките. Всичко изглеждаше наред. Изведнъж го обзеха угризения, че не й вярва. Той спря зад ъгъла и зачака.
На гишето Фейт представи новите си документи и купи три билета. Два бяха за Сюзан Блейк и Чарлс Райт. Служителката почти не погледна снимката. Слава богу, помисли си Фейт, макар че навярно често се случваше хората да не приличат на снимките в документите си. Самолетът за Норфолк излиташе след около четирийсет и пет минути.
Третия билет купи под името Фейт Локхарт за самолета до Сан Франциско с междинно кацане в Чикаго. Щеше да излети след четирийсет минути. Беше го забелязала на мониторите. Западното крайбрежие, голям град — там можеше да изчезне, да се отдалечи на юг покрай океана или дори тайно да се прехвърли в Мексико. Нямаше представа как ще го направи, но за това щеше да мисли, когато му дойде времето.
Фейт обясни, че купува билета до Сан Франциско за началничката си, която ще пристигне след малко.
— Трябва да побърза — каза служителката. — Още не си е предала багажа, а след десет минути започва качването в самолета.
— Няма проблеми — увери я Фейт. — Тя не носи багаж, тъй че може направо да отиде на изхода.
Служителката й подаде билета. Фейт предполагаше, че е безопасно да използва истинското си име, след като е платила с кредитната карта на Сюзан Блейк. Разполагаше само с два документа за самоличност. Значи се налагаше да лети като Фейт Локхарт. Всичко ще бъде наред, каза си тя.
Не подозираше колко жестоко се лъже.
Докато гледаше Фейт, Лий внезапно се сети за нещо. Пистолетът! Трябваше да го предаде преди проверката, иначе щеше да си има ужасни неприятности. Той изтича към гишето и спря до смаяната Фейт.