Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Балтен е затворен в тъмницата под храма на Белар, Поул. Миналата нощ няколко свещеници го заловиха на гробището. Носел е лопата, а в количката му са намерили труп. Сигурно ще го изгорят на клада като вещер.
— Това вече няма да позволя! Ще го освободиш ли, Кеймиън?
— Разбира се, Поул. Искаш ли да направя храма на трески?
— Не се опитвай да бъдеш остроумен, Кеймиън! — отвърнах остро аз.
— Малка шега, за да разредим напрежението, милейди.
— Друг път ще се шегуваме. А сега да се захващаме за работа!
Кеймиън се запъти към храма на Белар, а ние с Арел тръгнахме към аптеката на Аргак. Признавам, никак не бях любезна, когато разбудих бившия си учител. След като двете с Арел блъскахме безуспешно по вратата му повече от пет минути, аз пуснах една светкавица в неговата спалня. Светкавиците са достатъчно внушителни дори когато трещят под открито небе. Но ако някоя разцепи стаята ти, това със сигурност може да те събуди. Каменната къща на Аргак още се тресеше, когато прозорецът с трясък се отвори и стопанинът се появи над главите ни.
— Какво беше това?! — изхълца той. Очите му гледаха несвястно, рядката му коса стърчеше право нагоре, а тялото му неудържимо се тресеше.
— Просто искахме да те събудим, скъпи учителю — отговорих. — А сега слез и отвори тази проклета врата или ще пръсна къщата ти на парченца!
— Няма нужда да се държиш така грубо, Поул — каза помирително той.
— Стига да не се опиташ да се върнеш в кревата, приятелю!
Отне ми цял час, докато избера всички лекове, които мислех, че ще са ми нужни. Аргак услужливо ми предложи и други. Някои от тези билки бяха доста екзотични, а други можеха направо да бъдат опасни, ако не се спази точната доза.
Не след дълго дойде Кеймиън и водеше Балтен със себе си. Явно дори и самонадеяните свещеници бяха достатъчно благоразумни, за да не спорят с риванския Пазител.
— На какво се дължи дръзката намеса на свещениците в делата ни? — попитах своите учители. — Докато се обучавах при вас изобщо нямаше и намек за подобно нещо!
— Всичко започна с Елтек, новият ривански дякон, Поул — обясни ми Арел. — Той е полудял да лови вещици.
— Това е само привидно, Арел — намеси се Балтен. — Елтек се опитва да го прикрие, но той е култист до мозъка на костите. Редовно получава наставления от висшия свещеник на Белар във Вал Алорн. А основната цел на култа винаги е била да доминира в алорнското общество. Всички тези приказки за вещици служат само като предлог за унищожаването на всяка конкуренция. Елтек иска да принуди населението на острова да се обръща към свещениците при всеки извънреден случай — включително и при болести. Дарбата на лечителите може да се стори чудотворна на простите алорни. А Елтек не би допуснал чудотворството да идва от някой друг, освен от свещениците. Ето това е истинската причина за дългите и монотонни шествия против вещиците и вещерите. Дяконът се опитва да подрони вярата в тези от нас, които се занимават с медицина.
— Може и така да е — мрачно изръмжа Аргак, — но всички разпоредби срещу нас идват направо от тронната зала.
— Това не е само вина на Негово Величество — каза Кеймиън. — Обичаите на алорните диктуват всички религиозни дела да се решават от свещениците. Ако Елтек представи пред краля някой закон като свързан с божиите дела, Желязната хватка просто го подписва, без даже да си прави труда да го чете. Двамата с него често спорим за това. Елтек запълва уводната част на закона с всякакви религиозни измишльотини, главата на краля се замайва и той изобщо не стига до неговата същност. На всичкото отгоре Елтек продължава да твърди, че молитвата е единственият лек срещу всяка болест.
— Та той е пожертвал сестра ми в името на някаква политическа игра! — възкликнах аз.
— Така е, Поул. Той не се подчинява на Белар, а на собствената си жажда за власт.
— Мисля, че Алгар имаше право — мрачно промърморих аз. — Щом Белдаран се пооправи, ще трябва да предприемем нещо срещу култистите на Белар из острова.
— Това със сигурност ще облекчи живота ни — отбеляза Арел. — Нещо взе да ми дотяга да ме наричат вещица!
— А сега всички да вървим в Цитаделата — наредих аз.
— Ще ни изпекат на шиш, Поул — възпротиви се Аргак. — Ако ни видят явно да практикуваме медицина, особено пък в Цитаделата, свещениците ще ни запрат в подземията и веднага ще струпат огромна клада.
— Не се бой, Аргак — рекох заплашително. — Ако ще печем някого, това ще е само Елтек.
Така всички се изкачихме по хълма към Цитаделата. Сега, когато вече бях наясно с положението и се огледах по-внимателно наоколо, си дадох сметка, че в крепостта има много повече свещеници от когато и да било друг път.