Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Хайде, започна да си показва номерата — промърмори под носа си татко.
— Казах ти да млъкнеш — напомни му Белдин. После грозното му лице се разкриви от усилието да насочи силата си. Всички чухме и почувствахме натиска, когато той освободи своята Воля.
Върху масата се появиха шест свитъка — по три от всяка страна на оригинала. После дребният ми роднина започна да развива Кодекса на Дарине с очи, впити в ръкописа. Празните свитъци постепенно се изпълниха с текст, разгръщайки се в синхрон с движението на неговия поглед.
— Това никога не би ми дошло наум — възхитено рече Белтира. — Кога ти хрумна?
— Ей сега — призна си Белдин. — Моля те, би ли вдигнал светлината малко по-високо?
С всеки изминал миг изражението на баща ми ставаше все по-нацупено.
— Какво те мъчи? — попита Белдин.
— Ти мамиш.
— Разбира се, че мамя. Ние всички го правим, нали така? Ти чак сега ли го забеляза?
При тази забележка баща ми взе да пелтечи и заеква.
— О, богове! — изпъшках аз.
— Какво има, Поул? — попита Белкира.
— Принудена съм да живея с няколко белокоси хлапета, чичо. Кога вие, възрастни хора, ще пораснете най-сетне?
Всички изглеждаха засегнати от думите ми. Мъжете винаги се засягат лесно, забелязала съм го и друг път.
Белдин продължи да развива оригиналния свитък, а близнаците трескаво сравняваха копията ред по ред.
— Има ли някакви грешки? — попита джуджето.
— Нито една — отвърна Белтира.
— Значи съм налучкал правилния начин.
— Колко време смяташ да продължаваш така? — попита баща ми.
— Колкото е необходимо. Дай му да яде нещо, Поул, или просто го махни оттук!
Баща ми се оттегли, мърморейки под нос.
На Белдин му трябваше не повече от час, защото всъщност той не четеше текста. По-късно ни обясни всичко до най-малките подробности. Той просто е пренасял образа на оригинала върху копията.
— Е — каза накрая, — това е. Сега всички заедно можем да гушнем това глупаво нещо и да започнем работа.
— Кой от всичките е оригиналът? — попита баща ми, взирайки се в седемте свитъка на масата.
— Какво значение има това? — изръмжа Белдин.
— Искам си оригинала!
Аз не издържах и се засмях, макар да бях заета с приготвянето на бекона за вечеря.
— Няма нищо смешно, Поул — укорително рече баща ми.
— На мен пък ми се струва много забавно. А сега всички вървете да се измиете. Вечерята е почти готова.
След като масата беше вече вдигната, всеки взе своето копие от бълнуванията на Бормик и ние се пръснахме в различните краища на кулата, за да се усамотим с божественото послание. Или по-точно казано с думите на тази невидима Воля, от която зависеше съдбата на всички живи създания по земята. Аз се свих в любимото си кресло до огнището, което се намираше в служещия ни за кухня ъгъл. После внимателно развързах шнура, който го държеше навит на руло. Вътре имаше кратка бележка от Луана. „Лейди Поулгара — започваше дъщерята на Бормик, — с това моята част от сделката може да се смята за изпълнена. Искам още веднъж да Ви благодаря за безценния дар. Сега живея в Централна Алгария и ще повярвате ли — имам истински ухажор! Той, разбира се, е доста по-възрастен, но е много добър и сериозен мъж, при това е изключително мил към мен. Вече се бях примирила, че никога няма да се омъжа, но по волята на Белар ми е отредено и това щастие. Не зная дали някога бих могла да Ви се отблагодаря.“
Естествено, Белар нямаше нищо общо с възнаграждението на Луана. С течение на годините неведнъж се убеждавах, че Волята, или каквото и да е онова нещо, създало света такъв, какъвто е, има чувство за морален дълг. Тя винаги възнаграждава вярната служба. Всеки път, когато погледна децата си, виждам моята награда.
Почеркът от бележката на Луана съвпадаше с този в целия Кодекс на Дарине. Явно тя методично е преписвала предадените от писарите свитъци. Това изобщо не е било необходимо, но явно Луана има много силно чувство за дълг.
Въпреки митовете около него, Кодексът на Дарине всъщност е твърде скучен и банален документ. Изглежда единствената му цел е била да проследи хронологията на събитията. Сега вече знам защо е така, но беше ужасна мъка, докато го четях за първи път. Отначало мислех, че това е просто последица от умопомрачението на Бормик и едва по-късно си дадох сметка каква е истинската причина.
Чичо Белдин се блъска над своя екземпляр цели шест месеца. Сетне една зимна вечер се заклатушка през снега към кулата на баща ми.
— На мен започна да ми писва — обяви той. — Ще отида пак до Малория и ще се опитам да издебна Урвон неподготвен, за да го изтърбуша малко.
— Как изобщо би могъл „малко“ да изтърбушиш някого? — попита зачудено баща ми.