Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
Белдаран беше будна, когато нахлухме в спалнята й. След като я прегледахме основно, всички се събрахме на консилиум в съседната стая.
— Болестта й е хронична — заключи Балтен. — Започнала е да руши дробовете от много време насам.
— И понеже не можем да върнем времето, какво предлагаш да правим сега, Аргак? — каза Арел.
— Само ако не беше толкова слаба — отвърна той. — Съществуват някои смеси, които са много ефективни, стига да беше по-силна. Но сега има голям риск, ако ги приложим.
— Все пак нещо трябва да решим, Аргак! — не се стърпях аз.
— Нека помисля малко, Поул. Дай ми време да потърся изход. — Той взе да тършува из малкото сандъче със стъкленици, което беше донесъл от магазина си. Накрая измъкна едно шишенце и ми го подаде. — Давай й от това на всеки час. То поне ще забави влошаването на състоянието й, докато решим какво да правим.
Двете с Арел се върнахме в стаята на Белдаран.
— Нека проветрят стаята, да я почистят, да сменят завивките и срешат кралицата, Поул — предложи Арел. — Това винаги кара хората да се чувстват по-леко.
— Добре — съгласих се аз. — Ще донеса и още възглавници. Дишането й може да се облекчи, ако я поизправим.
Белдаран видимо се почувства по-добре, когато направихме всички дребни промени, за които мъжете явно изобщо и не помислят. Тя обаче никак не хареса лекарството на Аргак.
— Това е ужасно, Поул — каза, когато изпи първата глътка.
— Така и трябва, Белдаран — безгрижно отвърнах аз, като направих усилие тревогата ми да не проличи. — Всички лекарства задължително са с отвратителен вкус. Толкова са неприятни, че оздравяваш, само и само да се отървеш от тях.
Тя измъчено се засмя, а после се задави в задушаваща кашлица.
Ден и половина бдях неотклонно край леглото на сестра си, докато Аргак, Арел и Балтен забъркваха все нови и нови лекарства. Първата микстура на Аргак облекчи поне малко силните болки на Белдаран. Всички единодушно заключихме, че трябва да се вземат много по-крайни мерки.
Следващото лекарство потопи Белдаран в дълбок сън.
— Това е естествен етап от процеса на лечение — излъгах аз Рива и Даран. Ние с колегите ми и без това имахме достатъчно грижи, та и тези двамата да обикалят наоколо и да увеличават страховете ни.
Не всичко обаче вървеше така, както се надявах. Моето медицинско образование ме беше направило самоуверена и аз дръзко вярвах, че с подкрепата на учителите си бих могла да излекувам каквато и да е болка. Болестта на Белдаран обаче упорито отказваше да се поддаде на всички лекове и медицински методи, които прилагахме. Стоях будна дни наред, като накрая едва не припадах от изтощение. Взех все повече да се вярвам в мистериозното убеждение, че заболяването на сестра ми има свой собствен разум и се противопоставя съзнателно на нашите действия. Накрая реших, че трябва да надскочим обичайните медицински практики и да се опитаме по друг начин да спасим Белдаран. Вече напълно отчаяна, аз се свързах с близнаците.
„Помощ! — безмълвно извиках през безкрайното разстояние, което делеше острова от Долината. — Белдаран си отива! Пратете вест на баща ми! Той спешно ми трябва!“
„Ще можеш ли да задържиш болестта, докато дойде? — попита Белтира.“
„Не знам, чичо. Опитахме всичко, което ни е известно, но състоянието на Белдаран не се подобрява. Тя отмалява все повече и повече. Намерете незабавно баща ми и го пратете тук колкото се може по-бързо!“
„Опитай се да се успокоиш, Поулгара — каза ми Белкира, а гласът му беше отчетлив и твърд. — Има начин да я задържим, докато Белгарат стигне до там. Използвай своята Воля и предай на сестра си част от твоята сила. Ние сме способни да извършим неща, които другите не могат.“
Това изобщо не ми беше хрумвало досега. Вече бяхме използвали докрай всички възможности на медицината. Някои от лекарствата, които й давахме, бяха изключително опасни, особено в положението, в което се намираше тя. Ако Белкира беше прав, аз бих могла да й влея сили чрез Волята си, а след това ще можем да й дадем още по-силни отвари.
Побързах да се върна в кралските покои и заварих там един алорнски свещеник, който беше успял да се промъкне покрай стражите в коридора. Той изпълняваше някакъв странен ритуал и гореше нещо, което смърдеше отвратително, изпускайки зелен дим. Дим?! Дим в стаята на болен, чийто бели дробове едва работят!
— Какво правиш, идиот такъв! — изкрещях срещу него аз.
— Това е свещен ритуал — отвърна надменно той. — Една жена не би могла да го проумее. Излез веднага!
— Не, ти ще излезеш. Махай се оттук!