Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Ще изпратя Бранд с теб — предложи Рива.
— Бранд ли? Кой е той?
— Барон Кеймиън. Бранд е нещо като титла. Той е мой главен съветник и споделя с мен тежестта на държавните грижи. — Изражението на Рива стана печално. — Май трябваше да го послушам. Той каза същото, за което говореше и ти преди малко — за свещеника имам предвид.
— Защо не го послуша тогава? Кажи му да ме намери.
После изскочих от кралските покои и се втурнах по мрачния, осветен единствено от мъждивия пламък на факлите коридор. Докато бързах към главния вход на Цитаделата си мърморех под нос някои от най-цветистите ругатни на чичо Белдин.
Кеймиън ме настигна точно когато стигнах масивната врата, водеща към покрития със сняг вътрешен двор. Беше поостарял, разбира се, и изглеждаше много по-уверен и сериозен от последния път, когато го видях. Русата му коса сега беше посребрена. Но аз с облекчение забелязах, че не беше заприличал чак дотам на останалите алорни, та да си пусне брада. Носеше сива вълнена наметка и държеше друга, преметната през ръката му.
— Радвам се да те видя отново, Поулгара — каза той. После протегна към мен втората наметка. — Ето — рече, — загърни се. Навън е студено.
— Точно сега се чувствам страшно разгорещена, Кеймиън — казах аз. — Не можа ли да задържиш по-далече от Рива този идиотски дякон?
— Опитах, Поул — въздъхна той. — Вярвай ми, всичко опитах, но Негово Величество не обича да се кара с никого, пък и Елтек размахва длъжността си като военно знаме. Той почти успя да убеди по-голямата част от населението, че говори от името на Белар, а на това трудно можеш да се противопоставиш. Негово Величество е Пазителят на Сферата, а това го превръща в полубожество в очите на свещениците. Кой знае защо обаче, те смятат също, че той е тяхна собственост. Нямат и най-малка представа какво всъщност е Сферата, затова смятат, че тя ще извърши всичко, което той й нареди. Изобщо не си дават сметка за ограниченията. Можеш ли да си представиш — Елтек стигна дотам, че предложи на Рива да изцери жена си като я докосне със Сферата!
— Но това би я убило!
— Зная, затова успях да го убедя да не предприема нищо, преди да се е допитал до теб или до баща ти.
— Слава на боговете, че поне е бил достатъчно разумен да те послуша.
— Можеш ли да излекуваш кралицата ни, Поул? — попита той, докато пресичахме двора.
Погледнах красивото му лице и осъзнах, че на него мога да кажа истината, която скрих от Рива и Даран.
— Не зная, Кеймиън — признах си аз.
— Страхувах се, че е по-сериозно от това, което си мислехме в началото — въздъхна той. — Каква е причината за болестта й?
— Гадният климат на този затънтен остров — избухнах аз. — Той унищожава дробовете на сестра ми! Тя просто не може да го понесе!
— Вярно е, че кралицата боледува всяка зима откакто е дошла тук — кимна той. — Какво трябва да вземем от града?
— Трябва да поговоря с Арел, а после ще преобърна магазина на билкаря Аргак. Ще трябва да говоря и с един човек на име Балтен освен това.
— Мисля, че го познавам. Не е ли бръснар?
— Това е официалната му професия, Кеймиън. През нощта разравя гробовете.
— Какво?
— В действителност е хирург и изравя трупове, за да изучава устройството на човешкото тяло по тях. Все пак трябва да знае кое къде се намира, когато реже хората.
— Надявам се, не се каниш да режеш кралицата! — извика той.
— Ако това би спасило живота й, ще я нарежа на парчета и пак ще ги съединя, Кеймиън! Не вярвам Балтен много да ни помогне, но той може да знае нещо за белите дробове, което аз още не съм научила. Сега бих сключила сделка дори със самия Торак, ако това ще спаси сестра ми!
Макар Арел да беше остаряла, а косите й — посивели, нейните очи все още излъчваха младежка жизненост.
— Защо закъсня толкова, Поул? — попита тя, когато двамата с Кеймиън влязохме в претъпкания магазин за дрехи.
— Едва сега научих за болестта на Белдаран, Арел — отвърнах. — Аргак още ли си върши работата?
Тя кимна с глава.
— Той си е все същият своенравен човек и мрази да го будят преди обед.
— Много хубаво. Ще ми трябват някои неща от магазина му обаче, и ако не иска да се събуди, ще накарам лорд Бранд да направи вратата му на трески със своя меч.
— С удоволствие, Поул — откликна с усмивка Кеймиън.
— И още нещо, Арел — продължих аз, — би ли изпратила да повикат Балтен?