Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
Татко ме придружи до отрупания с книги кабинет на Кеймиън и после ни остави.
— Има няколко случая, които не търпят отлагане — обърна се Кеймиън към мен и натъжения ми племенник. — Всъщност, спешните задачи постоянно се трупат. Това, че някой е крал по рождение, не го отделя тутакси от общата човешка некадърност.
— Лорд Бранд — възпротиви се Даран, — хората няма да ме приемат за техен водач. Твърде млад съм.
— Баща ти беше дори по-млад, отколкото си ти сега, когато основа кралството, Даран — припомних му.
— Но той е имал Сферата, лельо Поул!
— Точно така. Сега тя е у теб.
Той примигна смутено.
— Никой освен татко не може да докосва Сферата.
Неволно се усмихнах. Вярно, усмивката ми беше доста тъжна, но фактът, че все още можех да се усмихвам доста ме изненада.
— Даран — рекох, — баща ти постави твоята ръка върху Сферата още преди да бяха минали и двадесет и четири часа от рождението ти. Сферата знае кой си.
— Той може ли да свали меча от стената? — напрегнато попита Кеймиън.
— Не съм напълно сигурна. Ще проверя.
— Това би придало достоверност на правомощията на Негово Височество принц-регента и ще премахне всякакви възражения и съмнения.
— В думите ви има основание, господа — обърнах се към двамата. — Трябва да говоря с Учителя, пък и със самия Рива по въпроса. Но продължавам да си мисля, че възкачването на Даран на трона няма да предизвика никакви протести.
— Аз пък ще се справя с риванския дякон — обади се Даран с каменно лице.
— Бихте ли обяснили точното значение на това „ще се справя“, Ваше Височество? — любезно попита Кеймиън.
— Не съм решил в какво точно ще се изразява това, лорд Бранд. Все още се колебая дали да затъкна меча си в корема му и хубаво да го развъртя, или пък да го изгоря. Вие какво ще ме посъветвате, лельо Поул?
Алорни!
— Нека най-напред укрепне авторитетът ти, Даран. Кървавата баня ще я отложим за по-късно — предложих му аз. — Остави риванския дякон Елтек хубаво да се поизмъчи, преди да го нанижеш на меча си или да го използваш за подпалки. Сега имаме по-важни неща за решаване.
— Права си, лельо Поул — съгласи се той. — Имате ли правомощия да затворите пристанището, лорд Бранд?
— Предполагам, че имам, Ваше Височество — отвърна Кеймиън. — Но защо е нужно това?
— Ние се намираме на остров, лорд Бранд. Ако затворим пристанището, Елтек няма да може да избяга от мен.
— О, скъпи — въздъхнах аз.
Едва много по-късно, когато бях вече в покоите си, успях да изпратя мислено послание. „Имам нужда от теб, майко.“ След това зачаках неспокойно.
„Тук съм, Поул.“
Гласът й беше пълен с неизмерима скръб.
„Даран може ли да повдигне меча на баща си?“
„Разбира се, че може, Поул.“
„А мечът ще му се подчини ли така, както се подчинява на Рива?“
„Естествено, че ще му се подчини! Какво целиш с всички тези въпроси, Поул?“
„Свързано е с алорнската политика, майко. Рива не може да изпълнява задълженията си в момента. Ето защо Даран трябва да поеме управлението, докато баща му се оправи. Искам да елиминирам всички възражения по въпроса още преди да са възникнали.“
„Не насилвай нещата, Поул.“
„Разбира се, че няма, майко.“
Винаги съм смятала, че погребението е толкова лично нещо, та на него би трябвало да присъстват единствено членовете на семейството. Но сестра ми беше риванска кралица, затова нейното погребение трябваше да се изпълни по всички правила на дворцовия церемониал.
— Естествено, богослужението ще бъде извършено от Елтек, той е риванският дякон — обърна се Кеймиън към мен и моя племенник. — За съжаление се налага…
— Не, не се налага — каза твърдо Даран.
— Ваше Височество!
— Елтек уби майка ми. Ако посмее дори да припари на погребението, ще го насека на парчета! Към дворцовия параклис също има свещеник. Той ще извърши богослужението.
— Това ли е окончателното решение на Ваше Височество?
— Да, лорд Бранд — и Даран изхвръкна от стаята.
— Ще поговоря с него, Кеймиън — казах меко. — Дяконът няма да ръководи ритуала, но аз държа той да присъства. Там ще се случи нещо и аз искам той да го види.
— Тайни, а, Поул?
— Просто малка изненада, стари приятелю. Ще извърша прехвърлянето на властта от баща на син съвсем ясно, та после никой да не твърди, че е недочул или недоразбрал.