Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Вуйчо Вигор забеляза новодошлата на масата и суровото му изражение се разкриви от тотална изненада.
Nonna Камила още веднъж обясни как се е озовала тук, после я запознаха с Грей. Бабата на Рейчъл й хвърли въпросителен поглед, преди да впие поглед в американеца. Очевидно видяното й хареса — набола черна брада, буреносно сини очи, черна коса. Рейчъл знаеше, че баба й умее да сватосва хората — генетична черта на всички италиански матрони.
Възрастната дама се наведе към нея и прошепна, без да сваля очи от Грей.
— Виждам красиви бебета. Bellissimo bambini.
— Nonna — предупредително сниши глас Рейчъл. Баба й сви рамене и каза по-високо:
— Синьоре Пиърс, вие italiano ли сте? — Не.
— А искате ли да станете? Внучка ми… Рейчъл побърза да я прекъсне:
— Nonna, нямаме много време. — И си погледна демонстративно часовника. — Чака ни работа в Милано.
Баба й грейна.
— Карабинерска работа. Проследявате откраднато изкуство? — После изгледа Вигор. — Нещо, взето от църква?
— Нещо такова. Но не можем да говорим за разследване, което не е приключило.
Баба й се прекръсти.
— Ужасно… да откраднеш от църква. Четох за убийствата в Германия. Ужасно, просто ужасно. — Плъзна поглед около масата, сякаш отмяташе наум чужденците. Очите й се спряха на Рейчъл, съвсем леко присвити, Рейчъл не пропусна да забележи препускащите мисли зад острия поглед на баба си. Въпреки външния си вид, баба й не пропускаше нищо. Кражбата на костите от катедралата в Кьолн беше централна новина във всички вестници. А ето ги и тях, пътуват с група американци, близо до границата с Швейцария, обратно в Италия. Беше ли се досетила баба й за истинската им цел?
— Ужасно — повтори възрастната дама.
Пристигна сервитьор с две големи кесии храна — хлябовете стърчаха от кесиите.
Вигор се наведе, целуна възрастната жена по двете бузи и каза:
— Momma, след няколко дни ще дойдем в Гандолфо да те видим. Щом приключим с това нещо.
Грей понечи да мине край нея, но тя го хвана за ръката и го дръпна към себе си.
— Да се грижиш за внучка ми. Грей вдигна поглед към Рейчъл.
— Ще го имам предвид, макар че тя се грижи достатъчно добре за себе си.
Погледите им се срещнаха и на Рейчъл изведнъж й стана много горещо. Почувства се глупаво и отклони поглед. Не беше някоя ученичка в края на краищата. Никак даже.
Баба й целуна звучно Грей по бузата.
— Ние, жените Верона, винаги се грижим за себе си. Гледай да го запомниш.
Грей се усмихна.
— Тъй вярно.
Отстъпи встрани и бабата го плесна по задника.
— Ragazzo buono.
Когато всички се отправиха към портата, баба Камила даде знак на Рейчъл да почака. Протегна ръка към нея, отгърна отворения й жакет и отдолу се показа празният кобур.
— Изгубила си нещо, а?
Рейчъл съвсем беше забравила, че още носи празния презраменен кобур. Беретата беше останала в катедралата. Баба й обаче го беше забелязала.
— Една жена никога не трябва да излиза от къщи гола. — Баба й взе чантичката си, отвори я и се видя матово черната дръжка на любимия й нацистки люгер Р — 08. — Вземи моя.
— Nonna! He бива да го носиш. Баба й само махна с ръка.
— Влаковете вече не са безопасни за сама жена. Твърде много цигани има. Но си мисля, че на теб може да ти потрябва повече, отколкото на мен.
Погледна я и Рейчъл разбра, че се е досетила за опасностите, които криеше мисията им.
Рейчъл се пресегна и затвори решително чантичката й.
— Grazie, Nonna. Аз ще се оправя, не се притеснявай. Баба й сви рамене.
— Ужасно нещо, онова в Германия. — И завъртя многозначително очи. — По-добре внимавай.
— Ще внимавам, Nonna. — Понечи да се обърне, но баба й я стисна за китката.
— Той те харесва. Синьоре Пиърс. — Nonna…
— Биха ви се родили bellissimo bambini.
Рейчъл въздъхна. Въпреки надвисналата опасност бабай не се отклоняваше от любимата си тема: бебета. Истинските съкровища на бабите по целия свят.
Спаси я Марио, който пристигна със сметката. Тя отстъпи настрани и плати в брой, като остави достатъчно и за обяда на баба си. После си събра нещата, целуна баба си и тръгна да настигне другите на площада.
Но отнесе със себе си бабиния си боен дух. Жените Верона определено знаеха как да се грижат за себе си. Настигна вуйчо си и останалите при колата. Фиксира Грей с най-добрия си отровен поглед.
— Ако си мислиш, че ще ме изриташ от това разследване, можеш да идеш до Рим пеша.
С ключовете в ръка заобиколи мерцедеса, доволна от сащисалата физиономия на американеца, който веднага се обърна към вуйчо й.
Бяха я следили, стреляли бяха по нея, накрая се опитаха да я взривят. Нямаше никакво намерение сега да я зарежат на банкета край пътя.