Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
„Само през трупа ми.“ Гуинивър се усмихна и отново натопи хляба си в рагуто.
Хю разклати виното в чашата си. Не забеляза промяна, но тъй като не смееше да рискува, само се престори, че пие, и отново остави чашата на масата. Усмивката й остана непроменена.
„Коварна вещица!“ Той отговори на усмивката й и отново напълни чинията си.
Гуинивър продължи да му задава въпроси за живота в Лондон, имитирайки жива заинтересованост. А той се преструваше, че отпива от виното си. След известно време се появи един от мъжете и разчисти масата, след което донесе кошничка с горски ягоди за десерт.
— Мастър Робин нахрани ли се вече? — попита Хю. Гуинивър събра трошичките от масата в шепа като грижлива домакиня.
— Да, сър, и отведе конете на водопой.
Хю кимна, вдигна чашата си и я изнесе извън масата, след което безшумно изля виното в тревата.
— Кажи му, че днес ще спи при войниците. — Той поднесе чашата към устните си, убеден, че Гуинивър не бе забелязала нищо. — Смятам да остана буден по-дълго от обикновено и светлината ще му пречи. — При тези думи той погледна сътрапезничката си, но лицето й остана безизразно.
— Тъй вярно, сър. — Мъжът излезе.
Хю се приведе напред, взе бутилката и си доля вино.
— Надявах се, че утре ще бъде ден за почивка — започна Гуинивър и пъхна една ягода в устата си. — Момичетата са изтощени.
— А вие? — Той я гледаше като омагьосан как посегна към следващата ягода. Дългите й тънки пръсти поднесоха плодчето към топлата червена уста. За секунди блеснаха зъбите й и тя притвори очи от удоволствие, когато сладкият сок намокри езика й.
— Не, ни най-малко. Свикнала съм да прекарвам по цял ден на седлото. Ловът е едно от големите ми удоволствия.
— Сигурно сте го споделяли най-малко с двама от съпрузите си.
— Първият ми съпруг отказваше да излиза на лов с жена — призна равнодушно тя.
— О, така ли? Спомням си, че когато е паднал от коня, вие сте били на легло.
— Съвсем правилно, милорд. — Той си бе налял още вино, но не беше пияч. Гуинивър имаше богат опит с мъже, които пиеха, веднага й бе направило впечатление, че той изпиваше по няколко чаши вино на вечеря. Слава богу, и днес беше същото.
— Вторият ми мъж обаче често излизаше с мен на езда и ловувахме заедно. — Погледът й спря върху лицето му. — Както вероятно сте узнали по време на пребиваването си в Матлок.
— Говорихме за това — призна спокойно той.
Но не каза нищо конкретно. Гуинивър обузда надигащото се нетърпение, защото всъщност нямаше никакво значение какво бе открил в Матлок. Много скоро тя щеше да избяга от него и да се скрие на сигурно място в старата си къща, а той да си мисли каквото си ще!
Навън притъмня, в лагера запалиха фенерите. Хю посегна към праханта и кремъка и запали фенера на масата. Златният му отблясък потопи съвършената кожа на Гуинивър в меко розово сияние, когато отново се наведе към кошничката с ягоди.
— Господи, изяла съм всичките — промълви тя толкова учудено, че той избухна в смях. — Вие успяхте ли да си вземете?
— Една или две.
— Как можах! — Тя поклати разкаяно глава. — Но трябва да призная, че умирам за горски ягоди.
— Това не ми убягна — отбеляза сухо той.
Гуинивър се засмя и двамата отново попаднаха в магическия кръг, в който не можеше да съществува враждебност — само чувството за неустоимо привличане помежду им. Като че ли бяха предопределени да седят тук заедно под светлината на фенера и да се шегуват с изядените ягоди.
Изведнъж Гуинивър скочи от мястото си и магическият кръг се разкъса.
— Вече е късно, милорд. Трябва да ви напусна.
„Така си и мислех.“ Сините очи засвяткаха цинично, но той също се надигна и каза само:
— Утре ще тръгнем малко по-късно и ще яздим само половин ден. Надявам се, че това ще е достатъчно, за да не преуморяваме момичетата?
— Колко сте внимателен, сър!
Хю се поклони.
— Докато сте под моя закрила, аз ще правя всичко, за да се чувствате добре.
Гуинивър направи прелестен реверанс, при който всяка грациозна линия на тялото й излъчваше подигравка.
— Много сте добър, сър!
— Понякога съм готов да повярвам, че това е истина — отбеляза хладно той и посегна към фенера. — Елате, ще ви светя.
Хю я придружи да палатката й.
— Лека нощ, милейди.
— Лека нощ, лорд Хю! — Тя му подаде ръка и побърза да се прибере.
— До скоро — пошепна беззвучно той.
Тили бе задрямала, ала при влизането на Гуинивър веднага се събуди.
— Взе ли валериана? — попита загрижено тя.
— Изпи виното — отговори тихо младата жена, за да не събуди спящите момичета. — Не можах да сложа повече, защото щеше да се усети по вкуса. Надявам се, че е било достатъчно.