Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Вилата — каза тя.
На брега на езеро се простираше разнообразно начупена сграда, чиито покриви и куполи блестяха в сребрист и меден цвят. Бе построена на стръмния бряг и разклоненията й се извисяваха далеч над морската повърхност. Пристанището за яхти, градините с езера и павилиони, площадките за игри с топки и огромният басейн на открито бяха препълнени с групи от играещи дафотили.
Когато забелязаха функрафта, те започнаха да го поздравяват с махане, пляскане с ръце и радостни викове, зарязаха всичко и затичаха към мястото за приземяване. Едва превозното средство бе докоснало земята, и те измъкнаха Асмо и с възгласи „браво“ го подхвърляха във въздуха. Прииждаха все нови и нови групи, блъскаха се напред, говореха му и го гледаха в лицето с неприкрито любопитство. Асмо трябваше да се здрависва и да поема многобройни дружески потупвания по раменете, които почти го смъкнаха на колене.
Скоро около него останаха само дамите. Те бяха умопомрачително красиви, правеха шеги, които той не разбираше, смееха се без задръжки. Той бе бурно прегръщан и целувките им далеч надминаваха досегашните му представи за приятелска симпатия. Ушите му бръмчаха от комплименти и намеци, които те сипеха с лекота и едва ли не неуморно.
Отначало възторгът бе му доставил удоволствие, той бе отговарял на целувките, но постепенно все по-неприкритата чувственост взе да му идва много. Трябваше да сложи край, в противен случай щяха да разкъсат дрехите от тялото му. Но съпротивата му не помагаше, явно го считаха за игра, а той не можеше да се реши да се съпротивлява с груба сила. Пречеше му и куфарчето-сейф, което не искаше да пусне.
Лука стоеше със скръстени ръце върху оградата на една градина. Изглежда, безкрайно я развеселяваше как Асмо напразно опитваше да се справи с атаката на почитателките си. Той й хвърли поглед, търсещ помощ.
— При най-добро желание не мога да направя нищо за вас — чу той нейния Зеко-глас. — Не биваше да ги целувате, това накара кръвта им да закипи.
— Какво трябва да направя сега?
— Работата е там, че един толкова известен мъж като вас се нуждае от телохранител — каза тя със смях. — Вземете пример от нашия шампинго.
— По-добре ми дайте разумен съвет.
— Викайте за помощ. Или счупете нещо. Това ще ги отрезви.
Глупости. Какво да счупи? Междувременно задръжките на дамите отпадаха все повече. Някои от тях започнаха да свалят дрехите си. Работата ставаше сериозна. Ако веднага не измислеше нещо, щеше да бъде късно. Може би Лука имаше право? В отчаянието си той издърпа кринолина на една блондинка от ръцете й и започна да го къса на парчета.
Вик на ужас. Дамите побягнаха. Той вдигна една ракета за тенис и я счупи в коляното си. Загубили ума и дума, те се вторачиха в него с отворени уста. Със заплашителни жестове Асмо се запъти към тях, направи с ръце рязко, отпъждащо движение. И те се разбягаха като кокошки.
Лука избухна в гръмък смях, скочи от стената и пое ръката му. Той вдигна куфара и те се отправиха към къщата. Зад тях някой отправи язвителен намек, Страхът премина в квичащ смях.
Незадявани от никого, те се изкачиха по стълбата, тежките релефни врати на къщата се разтвориха.
Асмо пое дълбоко въздух и съблече коженото си яке. Лука го пое и го хвърли на един зермат.
— Направихте го великолепно — каза тя. — Тази безмозъчна банда от сега нататък ще ви счита за божествено същество. Хващам се на бас, по време на вечерята с танци няма да можете да се спасите от предложения.
Отзад се разтвори врата и членовете на Съвета излязоха през нея с тържествени стъпки. Спряха пред Лука и Асмо и образуваха полукръг. Йона излезе напред и дълбоко се поклони.
— Добре дошли във вилата на Маатшапия! — каза тя, разтвори ръце и нежно се усмихна на Асмо. Очевидно отдавна бе забравила, че се бяха разделили скарани.
— Много любов — извикаха другите в хор и коленичиха. Лицата им изразяваха отмерена сериозност, която предвещаваше умилителнопатетични речи и нескончаеми церемонии.
Асмо изпрати към купола на залата тиха въздишка.
— Още един свещен ритуал ли? — попита той Лука чрез Зеко. — Няма да мога да го издържа.
— Зирто има преувеличена склонност към представителност. Да си сменя десет пъти на ден дрехите, два пъти седмично — жилището, да има във всяка къща вариоарт, ден и нощ — гости — и мене с течение на времето това взе да ме изморява.
— Не може ли да се сложи край на този театър?
Лука кимна, хвана ръката му й се поклони пред Съвета.
— Много любов — произнесе тя с висок глас. Зирто и другите избухнаха в смях. Те затичаха към Лука и Асмо, прегръщаха ги, целуваха ги, отрупваха ги с хиляди въпроси.