Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Трудно ми е да го проумея. Но вашите аргументи започват да ми се струват убедителни.
— Ако искаме да разберем какъв е планът на кефалоидите, трябва да ретрансцендираме Зукинатал.
— Не! — изкрещя Лука. — Това значи да предприемете ново нарушаване на правата, Асмо!
— Може би намерението на нашите противници е именно да предприема нарушение на правата.
— Точно затова не трябва да го правите.
— Тъкмо затова ще го направя.
— Но това е безсмислено.
— Първо, искам да говоря със Зукинатал. Второ, искам да видя как ще реагират на това кефалоидите.
— Вие изхождате вече от това, че кефалоидите се бунтуват. Но ако се лъжете, Асмо? Ако администрацията на „кеф“ поради насилствената ви намеса в КАПИНОМА изпадне в анархия? При такава ситуация бихме били напълно безпомощни. Та вие знаете, ние не сме в състояние да се издържаме чрез работа. Дори нямаме необходимия опит да направляваме автоматизираното производство. Ние рискуваме да предизвикаме катастрофа, срив на цивилизацията, гибел на дафотилите.
— И нищо да не предприемем, Лука, катастрофата ще дойде. И то от само себе си. А що се отнася до кефалоидите, вие надценявате опасността. Тяхната система е твърде стабилна, тя е изцяло в състояние да компенсира отклонението от КАПИНОМА. В противен случай катастрофата отдавна би настъпила.
— Никой не може да знае къде е границата. Просто рискът е твърде голям. Ако развоят на нещата се изплъзне от ръцете ви, Асмо, ще разрушите всичко.
— Обществото на дафотилите живее в затворена система. Производителните сили са ограничени от КАПИНОМА по изкуствен път, резултатът е стагнация. Не остава друг избор освен да поемем риска върху себе си. И Маатшапията вече го е разбрала. Веригите трябва да бъдат разчупени със сила, в противен случай дафотилите ще загинат от бездейния си живот. Достатъчно примери от историята могат да докажат това.
— Извинете ме, Асмо, но историята не е убедителна. Нито за настоящето, нито за бъдещето. Тя не е научна, тъй като с ретроспективен преглед причините и зависимостите не могат да бъдат прецизно установени. Да се използуват като доказателство, по начало е опит за измама. Всеки шарлатанин би могъл да ги тълкува за свои цели.
— Предубеждение, Лука, насърчено от съвсем прозрачни подбуди. Без историческо съзнание не съществува бъдеще. Живее се без цел, само за мига, като човек, загубил разсъдъка си. Историята не се развива произволно, тъй като обществото като всеки жив организъм е подчинено на закономерно развитие. Общата историческа формула показва колко правилно е това твърдение.
— Историческа формула? Това пък какво е?
— Едно математическо уравнение. При определено минимално количество социологически и исторически факти с него може да се изчисли ходът на историята.
— Ако ми докажете това с пример от практиката, ще се призная за победена.
— Защо не? Дайте ми няколко сведения от миналото на дафотилите и годен за работа калкулатор.
— За съжаление не е възможно. Електронната памет не съдържа исторически дати, тъй като те са без икономическа стойност. Освен това би било и опасно. Историческите познания означават нарушение на философската доктрина за излагане на опасност съществуването на обществото чрез манипулиране на научно-техническата еквивалентност. Впрочем това е становището на всички дафотили, доколкото си дават труд да мислят по този проблем.
— Философска доктрина за излагане на опасност съществуването на обществото чрез манипулиране на научно-техническата еквивалентност? — Асмо се усмихна подигравателно. — Колкото по-превзета е формулировката, толкова съдържанието е по-важно, нали? Не, Лука, този вид философия не е нищо друго освен измама.
— Не трябва да обобщавате, Асмо — каза Лука бурно. — Маниерът ви да отхвърляте всички възражения ме предизвиква да ви противореча.
— Може би, защото имате чувството, че накрая правото ще се окаже на моя страна?
Лука го погледна замислено. След малко каза:
— Вие сте на път да направите нещо много опасно. Аз не мога да ви спра, а може би и не желая. Но имайте предвид, ако изкъртите само един камък, цялото здание ще се срути. И тогава ще загубим безопасността си.
— Което ще загубим, е само раят — каза Асмо и посегна към куфара си. — Затова пък може би ще спечелим живота.
14.
Планината с форма на пръстен, над която бяха летели, се загуби в синята мъгла на далечината. Пред тях се откри хълмист парк с обширни езера, острови и лъкатушещи реки.
Лука отвори издадената врата и посочи надолу.