Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Ще я попитаме — отвърна той. Сигурен беше, че тя любезно ще откаже. През последните дни се появяваше само за обяд и вечеря. — Може би тя ще има други планове — добави Хари.
— Нямам нищо против. Ще ми бъде приятно да пояздя с вас до поточето — отговори Аугуста, която точно в този момент влизаше в класната стая.
— Ще бъде забавно. Веднага отивам да се преоблека за езда — извика детето щастливо. — Лельо Клариса, ще ме извините ли?
— Да, разбира се, Мередит.
— Ако разрешите, милорд, аз също трябва да се преоблека. Мередит и аз ще ви чакаме долу — Аугуста извърна глава и учтиво се поклони.
„Какво ли означава това, за Бога?“ — помисли си Грейстоун.
— Надявам се, че ще прекарате добре, господине — каза госпожица Флеминг.
— Да. И аз, Клариса. Благодаря ти — отговори Хари и се запита: „Какво ли пак е намислила?“
Половин час по-късно той все още не можеше да намери отговор на въпроса си. Мередит беше весела, по детски изпълнена с въодушевление. Изглеждаше хубава в костюма си за езда, който беше като този на Аугуста. Малка шапчица с перо украсяваше русата й главица. Тя яздеше отпред, като непрекъснато подканяше сивото си пони.
Хари погледна жена си, която яздеше редом с него по алеята.
— Радвам се, че дойдохте с нас, мадам — каза той.
Графинята седеше грациозно върху седлото си, с ръце върху юздите.
— За вашата дъщеря е здравословно да подиша чист въздух. През последните няколко дни атмосферата в къщата ни не е много приятна, нали?
— Да. Милорд, вие сигурно сте учуден защо приех поканата за езда.
— Не, мадам. Много се радвам, че дойдохте с нас, но действително съм озадачен.
— Реших да ви дам стихотворението на брат си.
Хари си отдъхна. Искаше му се да протегне ръце, да я свали от коня и да я прегърне, но се въздържа.
— Благодаря ти, Аугуста. Мога ли да те попитам защо промени решението си? — той напрегнато чакаше отговора.
— Мислих дълго и разбрах, че нямам друг избор. Вие изтъкнахте брачните ми задължения. И аз смятам за необходимо, като Ваша съпруга, да ви се подчиня.
— Да. Аз обаче съжалявам, че го правите единствено по задължение.
— А по какви други причини трябва да го направя, сър?
— Би трябвало да бъде от доверие към мен.
— Да. Точно така. Имам честната ви дума, че няма да изложите моя брат публично, и ви вярвам.
— Трябваха ви три дни и две нощи, за да го решите и да ми повярвате, мадам. — Грейстоун не можа да прикрие раздразнението си.
— Не, Хари. Аз ти вярвам. Вярвам ти изцяло. Ако искаш да знаеш, ти си достоен мъж. Честен и почтен. Всеки знае това — после му прошепна тихо: — Страхувам се, милорд.
— От какво се уплаши? От това, че ще научиш нещо лошо за брат си? — той говореше тихо, не искаше Мередит да чуе разговора им.
— Не е точно така. Сигурна съм в невинността му. Но се уплаших какво ще си помислиш за мен, ако след като прочетеш стихотворението, се окаже, че брат ми е бил замесен в някаква афера.
— Боже мой, Аугуста! Какво бих си помислил? Това няма значение.
— Аз също съм Нортъмбърланд-Болингър. Ако един от нас е способен да бъде предател, то и цялото семейство би трябвало да бъде такова.
— Ти мислиш, че ще те обвиня в това?
— Вие ме смятате за лекомислена. Много ви моля, не мислете така и за семейството ми. Ние с вас сме свързани за цял живот, доста труден и дълъг път имаме да извървим заедно. Затова не искам да мислите, че всички от моя род са хора без достойнство и чест.
— За Бога, мадам, не съм мислил такова нещо. Вие имате достойнство и чест, но не и мозък.
— Хари!
Той я свали от коня и я притегли към своя, качи я до себе си и започна да я целува. Кобилата й избяга встрани, роклята й се развя над седлото на Хари.
— Хари, конят ми! Шапката ми!
— Татко! Татко, какво правиш с Аугуста? — викаше разтревожено Мередит.
— Целувам майка ти. Я иди и се погрижи за нейната кобила. Избяга нанякъде.
— Не се тревожи за кобилата, татко. Ще я хвана.
Хари въобще не мислеше за кобилата, която се мотаеше до една туфа с избуяла трева. Завладян бе единствено от желание да вкара Аугуста в леглото.
— Хари, моля те. Пусни ме веднага на земята. Какво ще си помисли Мередит?
— Кога пък стана толкова морална, мадам?
— Откакто имам голяма дъщеря — отвърна Аугуста и двамата избухнаха в смях.
Късно вечерта Хари отвори вратата на спалнята и свари съпругата си пред тоалетната масичка. Прислужницата току-що бе оправила леглото й.
— Готова съм, Бетси. Можеш да си вървиш.
Аугуста вдигна очи и в огледалото видя Грейстоун.
— Да, мадам. Лека нощ, господине — Бетси направи реверанс и затвори вратата след себе си.