Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
Мери Макафърти почуква с розовия си нокът по бюрото и ме поглежда с големите си кафяви очи.
— Не би трябвало да е проблем да я открием — казва тя. — Може и да не е имала адрес, щом е живяла в парк… но е имала кола, което означава шофьорска книжка, застраховка. Очевидно е имала карта за библиотеката, а мога да се хвана на бас, че децата са имали личен лекар. Трябва да има нещо в училищните архиви, може би глоби за превишена скорост и неправилно паркиране, клубни карти в големите магазини. Повярвайте ми, освен ако не си постави за цел обратното, в наше време всеки фигурира в десетки бази данни. И какви са шансовете да е прекъснала всичките си връзки с миналото? — Макафърти клати глава.
— Така е.
— Може да използва друго име — но казвате, че това е моминското й име, така че е доста вероятно да го е запазила заради социалните осигуровки, а в такъв случай… е, в такъв случай няма да е трудно. До утре може и да съм открила нещо. Да ви пратя имейл? Или предпочитате по факса?
— Имейл става.
— Значи се разбрахме — казва тя и става. Поколебава се, после клати глава. — Но на мен се пада лесната част. Вие ще трябва да я убедите да разговаря с вас.
— Знам.
— Ако не се лъжа, тази жена няма да се поколебае да повика полицията — казва тя. — Внимавайте да не ви арестуват.
17.
Макафърти е страхотна. Ема Сандлинг, по баща Уейлън, живее във Флорида. На следващата сутрин в седем часа вече летя към Дейтона Бийч.
От летището към града минавам по огромния международен скоростен аутобан Дейтона. Оттам продължавам по магистрала А–1-А, избелена от слънцето и обточена и от двете страни с безкрайни ресторанти за бързо хранене, мотели, миниатюрни голф игрища и боулинг зали. Всичко е павирано. Единствената растителност, като се изключат грижливо поддържаните оазиси на голф игрищата, се състои от някоя и друга обрулена от вятъра палма. От време на време между гигантските хотели и комплекси зървам и причината за съществуването на всичко това — белия пясък и ослепителния блясък на Атлантика.
След няколко мили виждам ориентира, който търся — огромния комплекс на хотел „Адамс Марк“. Моята стая в „Дроп Анкър Ин“ е на една пресечка от другата страна на пътя. Голямата й табела с форма на котва обявява СВОБОДНИ СТАИ НА СПЕЦИАЛНИ СЕДМИЧНИ ЦЕНИ.
Според метеорологичния канал разликата в температурата и влажността между Вашингтон и Дейтона Бийч не е голяма, но не така го усещам, когато слизам от взетата под наем хюндай соната. От паважа се излъчва жега, толкова плътна и влажна, че се усеща като шамар в лицето. Океанският бриз също не помага. Вятърът е като струята на огромен сешоар.
Стаята е точно каквато може да се очаква за трийсет и два долара на ден — тъмните следи от изгаряния с цигари красят голяма част от повърхностите, телевизорът и лампите са завинтени към поставките си, а за дистанционното трябваше да оставя двайсет долара депозит. Застояла миризма на цигарен дим се е напоила във всички тъкани и дразни обонянието въпреки аромата на евтин освежител. Но пък стаята е голяма и с климатик, който изглежда си върши работата. Има и телефон, така че мога да си включа лаптопа към интернет.
Ема Сандлинг, сега Сузи Уейлън, работи наблизо, на самия плаж, в павилион на име „Плажното зайче“ на двеста метра от „Адамс Марк“. Освен това учи вечерно в Общинския колеж на Дейтона Бийч и е преполовила курса си по „респираторна терапия“. Момчетата й посещават петото поред безплатно библейско училище, като последното е спонсорирано от църквата „Словото Божие“ в Ормънд Бийч. Уейлън кара червен пикап субару от осемдесет и четвърта с лепенки „Спасете тюлените“. Живее с момчетата в малък апартамент под наем в Порт Ориндж, където получава отстъпка от наема срещу задължението да мие коридорите и стълбището и да поддържа чисти пералното и складовото помещение. Всичко това го разбрах от имейла на Макафърти само два часа след като бяхме говорили. „Чудесата на информационната ера“ — както се изрази тя.
Сядам на леглото, после се изтягам и забивам поглед в тавана. Откакто получих имейла на Макафърти, се опитвам да измисля как да подходя към Ема Сандлинг.