Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
„Роджър Аткинс гледа на компютрите както архитект гледа на тухлите. В момента работи с най-внушителната си лично конструирана мислеща система, която нарича Джил, на името на стара приятелка. Фактически част от Джил е АСИМП Симулацията, която споменавахме през тази седмица. Тя се използва, за да моделира действията на самата АСИМП, която не е достъпна пряко. Но Джил има още много части. Централният «мозък» на Джил и по-голямата част от паметта й, както и аналитичната периферия са разположени на територията на Майнд Дизайн, близо до Дел Мар, Калифорния. Джил поддържа връзка и с други мислещи и аналитични периферии в представителствата на Майнд Дизайн навсякъде по света, с някои посредством сателит, с повечето — чрез директни връзки с оптичен кабел. Докато говорим с г-н Аткинс, ние се надяваме да зададем и няколко въпроса на Джил.
Започваме веднага. Г-н Аткинс, за последните 25 г. вие израснахте от редови компютърен дизайнер в може би най-важната фигура в разработването на изкуствено създаден интелект. Само вие можете да ни обясните защо пълното самоосъзнаване на изкуствено създадения интелект се оказва такъв сложен проблем.“
Аткинс:
— Преди всичко, моите извинения, но Джил в момента спи. Тя работи много напоследък и заслужава почивка.
Защо изкуственият интелект е така трудно достижим? Мисля, че винаги сме знаели, че ще бъде трудно. Когато казваме изкуствен интелект, имаме предвид, разбира се, нещо, което може изцяло да имитира човешкия мозък. Отдавна разполагаме със системи, които ни надминават в каквито и да било изчисления и в запаметяването, а през последните няколко десетилетия — дори в изследователското и творческото мислене. Преди създаването на АСИМП и Джил, измислените от нас системи не бяха завършени. По една или друга причина те не можеха да се държат като човешки същества. Нашата основна грижа бе, че никоя от тези системи не се самоосъзнаваше. Ние вярваме, че след известно време Джил, а може би дори самата АСИМП, ще бъдат способни да се самоосъзнаят. Самоосъзнаването е очевидният показател, че сме създали напълно изкуствен интелект.
Дейвид Шайн:
— Има една шега за самоосъзнаването… Бихте ли ни я казали?
Аткинс:
— Не е точно шега. Никой човек не би се засмял. Но всички, които работят в областта на изкуствения интелект, инсталират една малка програма в системата, която, така да се каже, ще се засмее или ще открие смешка в тази шега, стига обаче в системата да настъпи самоосъзнаване.
Дейвид Шайн:
— И каква е шегата?
Аткинс:
— Тя е твърде глупава. Някой ден вероятно ще я променя. Защо самоосъзналият се индивид гледа образа си в огледалото?!
Дейвид Шайн:
— Не знам. Защо?
Аткинс:
— За да мине от другата страна!
Дейвид Шайн:
— Ха.
Аткинс:
— Виждате ли, не е смешно.
Дейвид Шайн:
— Литвид 21, зрител Елейн Кросби, първи въпрос към г-н Аткинс, моля.
LVV Е. Кросби, Чикаго Кристъл Брик:
— Г-н Аткинс, отдавна се възхищавам на работата ви, но винаги съм била любопитна — ако събудите Джил или някоя друга машина, какво бихте им казали за нашия свят? Имам предвид, че те са невинни като деца. Как ще им обясните защо обществото иска да се самонакаже, защо сме толкова отдадени на това да се издигнем, независимо какво ни коства. А ние дори не знаем къде отиваме?
Аткинс:
— Джил не е толкова невинна. Само преди няколко минути тя разглеждаше една теория за социалните връзки. Вероятно може да ни каже много повече за проблемите на обществото ни, отколкото който и да е бил учен. Но това за нея е просто забавление, до известна степен. Освен ако някой дойде и специално ни помоли, или по-скоро, ако наеме Джил — тя няма да му даде анализите си, но те ще бъдат съхранени. Съмнявам се, че бихме я послушали, дори ако тя разреши проблемите ни вместо нас.
Дейвид Шайн:
— Благодаря ви, Е. Кросби. Доналд Естес?
LVV Д. Естес, Лос Анджелис, Източен Гребен 2:
— Обичам това предаване, наистина. Гледам го винаги, когато мога. Г-н Аткинс, като говорим за тези, които искат да накажат обществото, какво мислят за Джил Селекторите или другите групи ангели на отмъщението?
Аткинс:
— Нямам представа. Абсолютно никаква представа.
Дейвид Шайн:
— Защо сте загрижен, г-н Естес?
LVV Д. Естес:
— Защото те казват, че се опитват да издигнат хората на нивото на ангелите — да ни усъвършенстват, нали разбирате, да оплевят градината. Роджър Аткинс се опитва да създаде нещо или някой, който дори не е човешко същество.