Деветте принца на Амбър [bg]

Гората гореше навсякъде около нас, а ние плувахме и се носехме по течението.

Струваше ми се, че са минали часове, ала трябва да е било по-скоро, когато страховете ми започнаха да се материализират и ни заля първият облак стрели.

Гмурнах се и изминах голямо разстояние под вода. Тъй като плувах по течението, бях преодолял страшно дълъг участък от реката, преди да ми се наложи отново да изляза на повърхността.

Когато го направих, обсипаха ме нови стрели.

Само боговете знаеха колко дълго може да се играе така със смъртта, а аз не исках да се мотая наоколо, за да разбера.

Поех си въздух и отново се гмурнах.

Докоснах дъното и опипом се запромъквах между подводните камъни.

Придвижвах се напред колкото можех да издържа, после се насочих към десния бряг, като издишвах, докато изплувах.

Изскочих на повърхността, вдишах дълбоко и отново се гмурнах, без дори да погледна къде се намирам.

Продължих да плувам, докато дробовете ми запламтяха от болка и тогава се показах.

Този път късметът ми изневери. Една стрела ме прониза в бицепса. Успях да се гмурна и, когато стигнах дъното, я счупих. После издърпах върха й и продължих напред, като движех крака по жабешки и си помагах със загребвания на дясната ръка. Следващия път, когато се покажех, щях да бъда жива мишена, знаех си го.

Затова се насилвах да продължавам, докато пред очите ми се спусна червена пелена и мракът пропълзя в главата ми. Трябва да бях стоял под водата към три минути.

Когато излязох на повърхността, обаче, този път не се случи нищо. Заплувах открито, с тежко дишане.

Добрах се до левия бряг и се вкопчих в надвисналите коренища.

Огледах се наоколо. Тук вече дърветата бяха нарядко и огънят не бе стигнал до тях. И двата бряга изглеждаха пусти, както и реката. Възможно ли бе да съм единственият оцелял? Не ми изглеждаше вероятно. В края на краищата бяхме толкова много, когато тръгнахме на последния поход.

Бях полумъртъв от изтощение и цялото тяло ме болеше. Всеки сантиметър от кожата ми сякаш бе обгорял, но водата беше толкова студена, че треперех и сигурно бях посинял. Трябваше скоро да изляза от реката, ако исках да оживея. Чувствах, че мога да се справя с още няколко подводни експедиции и реших да поема този риск, преди да напусна укритието на дълбините.

По някакъв начин успях да се гмурна още четири пъти и тогава усетих, че може и да не изплувам, ако се опитам да го направя отново. Затова се хванах за една скала, изравних дишането си и изпълзях на брега.

Претъркулих се на гръб и огледах наоколо. Мястото не ми изглеждаше познато. Но пожарът не бе стигнал дотук. Вдясно от мен имаше гъст шубрак и аз запълзях към него, промуших се отдолу, проснах се по лице и заспах.