Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Господарят Демон [bg]
Господарят Демон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господарят Демон [bg]

Электронная книга - «Господарят Демон [bg]». Краткое содержание книги:

Господарят демон…
Почитателите на Зелазни, за които „Господарят на светлината“ е романът номер едно на гениалния писател, може би ще поставят този на второ място.
Ако някоя заблудена душа за пръв път чува името на Роджър Зелазни, нека започне пътя към дома с това великолепно произведение.
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 109
Перейти на страницу:

— Тези божествени съюзници — продължи Разпилени лунни лъчи — са разработили ново оръжие, огън със зеленикав цвят, който изсмуква запасите от ци и ги прехвърля в онзи, който го използва.

Припомних си как Огнена треска — или Рабла-ю — сякаш бе ставал все по-силен по време на нашия двубой. Да, с подобно оръжие може да се воюва срещу демоните.

— Знаеш ли колцина от боговете са се съюзили с Вис? — попита Ли Пао.

— Не зная, но се говори, че са поне десетина. Повечето от тях са млади авантюристи, но има и няколко столетници. Нито един изглежда не е участвал в някоя голяма воина и сега жадуват да спечелят лесна слава.

— А нима демоните — прекъсна я Ангъс — са лишени от подобни амбиции?

Разпилени лунни лъчи го погледна усмихнато.

— Мисля, че нямаме такива проблеми с младото поколение. Но все пак, ако ме оставите да завърша, ще се върна по-късно на този въпрос.

Ангъс й отвърна с широка усмивка.

— Продължавайте, госпожице. Вис сте сладкодумна като бард. Ще се постарая да си държа езика зад зъбите.

— Вис е разработила нова тактика на действие, която включва и вашето участие, господарю Демон.

— Какво, моето? Тя ми причини толкова болки и унижения! Странен начин да се съюзиш с някого. Бих могъл да направя много повече за нея, ако ме беше помолила.

— Едва ли. Вис се е постарала внимателно и незабелязано да проучи мнението ви и е знаела със сигурност, че не бихте склонили да участвате в разрушаването на Кон Ши Дзи.

— Така е, не бих се съгласил.

— От друга страна, тази стъпка е ключова за постигане на нейните цели. Затова тя се е погрижила да получи от вас някои неща, които са й необходими, без да ви разкрива намеренията си.

— И кои са тези неща?

— Кучетата фу и вашите вълшебни бутилки. Не зная причината, но баща ми успя да разбере, че кучетата са при един от нейните съюзници, а освен това установихме, че тя е сложила ръка върху цялата ваша колекция от стъкларски изделия.

Думите й потвърдиха подозренията ми.

— Продължавай — подканих я пресипнало.

— Има и друга, още по-важна причина. Вис вярва, че ако не успеем да си върнем Първородния свят през следващите няколко хиляди години, демоничният народ ще бъде обречен.

Подобно изявление би трябвало да е придружено от гръмотевици или поне погребален химн, но в помещението цареше тишина.

— Бихте ли обяснили защо, Разпилени лунни лъчи — попита с любезен глас Сливка, след като се убеди, че никой друг не възнамерява да заговори. — Има и още нещо, което ми се ще да попитам. Каква по-точно е разликата между бога и демона? В повечето митове, които съм чела, боговете управляват света, а демоните стоят под тях в йерархията. За вас може да е съвсем естествено, но на мен ми се струва странно.

— Така е, действително — кимна Разпилени лунни лъчи — и то от много отдавна. Ще ви предам съвсем накратко официалната версия. Преди първото Изгнание, Първородният свят е бил обитаван от две разумни раси. Едната проявявала естествено вродена наклонност към организирано развитие на природните ресурси и културата. Втората била по-хаотична, свободомислеща и изобретателна. Първите са боговете, а вторите — демоните.

— Като мравки и скакалци — кимна Сливка. — И едните, и другите са насекоми, но първите събират, а вторите — разпиляват.

— Сигурно така щяха да го кажат боговете — отвърна с усмивка Разпилени лунни лъчи. — За мен обаче боговете са по-скоро като бобрите, които строят сложни съоръжения за някакви свои цели, без да се интересуват от последствията — като наводняване на целия район например. А демоните приличат на катерици, също като тях трупат храна и си правят гнезда, но живеят в общество без особено стриктни закони.

— Стига да има дървета — поклати глава Сливка, — или по-точно — ци.

— Както и да е — махна с ръка Разпилени лунни лъчи. Важното е, че накрая боговете прогонили демоните в изгнание. Според Вис обаче и едните, и другите са зависими от някакъв все още неопределен елемент, съществуващ в Първородния свят. Тя е уверена, че последните няколко поколения демони показват силни белези на дегенерация, заради недостига на присъщата за Първородния свят живителна сила.

— И на какво се опира тази нейна теория за дегенерацията? — попитах малко ядосано. — В края на краищата аз съм роден в Кон Ши Дзи.

Разпилени лунни лъчи посочи ефирното си тяло.

— Много от по-младите демони се раждат с тела, които са материални само частично. Ако приема напълно материална форма, за да посетя Земята например, тялото ми ще се смали.

— Какво значение има размерът? — попитах аз. — Мога да се променям както ми хрумне!

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)