Пиратът (С черен лъв на мачтата)

ТРОШАН (скъпернически): — Но една галера е цяло състояние!…

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР (иронично): — Зависи чие е състоянието. Аз съм осведомен за имението ти в Стохълмието. Мисля, че четвъртината от него — но от по-плодородните четвъртини — ще бъде криво-ляво достатъчна за заплащане на галерата. Какво, не си съгласен? Може би предпочиташ един хубав полет през Лобната скала?

ТРОШАН (бързо): — Как да не съм съгласен, царство ти!… Нека побирчиите164 вземат онова, което те ще определят като „четвъртина от по-плодородните“. Няма да възнегодувам: всяка грешка се заплаща…

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — До тук говорихме само за едната грешка. За онази, която може да се заплати в пари или имот. Сега е време да отворим дума за другите. За присвояването на власт, за неизпълнението на задачата и тъй нататък. (Светослав поглежда в един свитък на масата.) Познаваш ли дукса на Созопол, Трошане?

ТРОШАН: — Драголюб? Не мога да го нарека близък приятел, но близък познат — да.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Драголюб е служител за пример, а лани беше дошъл да го освободя от поста му. Не можеше да понася пиратите, които са превърнали Созопол в свое свърталище. Впрочем и твоят Кривич е там заедно с другите, дори си е откупил самостоятелен остров.

ТРОШАН: — Защо ми разказваш това, господарю?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Защото още като излезеш от тази врата, ти ще се отправиш веднага към Созопол. Моите нотарии ще ти дадат два приказа: единия — за освобождаването ти като кефалия на Варна и понижаването ти в дукс на Созопол; втория — за освобождаването на Драголюб като дукс на Созопол и повишаването му в кефалия на Варна.

ТРОШАН: — Тежка участ, но… И все пак защо така веднага, царство ти? Не ще ли мога да отида да прибера детето си и вещите на дома си от Варна?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР (с ледена заплаха в гласа): — Да се пазариш с владетеля си е равносилно на ново присвояване на власт през главата му, Трошане.

ТРОШАН: — Виновен съм, хиляди пъти съм виновен, господарю. Още днес, не, още след час заминавам направо за Созопол.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР (кимва в знак на съгласие): — Трябва да ти кажа какво те чака в Созопол и какво изисквам от тебе като негов дукс. Вече ти споменах, че там е сборище на пирати, пияници, комарджии, продажни жени и всякаква друга смет от четирите краища на света. Ще го видиш сам, ще го разбереш; думите в този случай са по-слаби от действителността. Запиши си с ей такива букви под шапката, Трошане: изпращам те в Созопол не за да го прочистваш и да въвеждаш ред, а обратното — да го оставиш такъв, какъвто е.

ТРОШАН (искрено удивен): — Но каква полза от това, царство ти?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Ползата или вредата остави да преценявам аз. И предупреждавам те, не се опитвай да вършиш нещо на своя глава. Много от пиратите в Созопол — твоят „приятел“ Кривич също е между тях — разполагат с такава сила, че ще те смачкат заедно със стражата ти за по-малко време, отколкото ще е нужно на нотариите ми да напишат приказа за назначението ти.