Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Пехотата отвърна с жила, въздухът се нажежи и запука от енергийните залпове, но летящият враг вече се оттегляше, след като беше прекратил напредъка и развалил строя на имперското формирование.
Претер изкриви лице в гримаса.
— Едно отделение от тежката пехота да се върне тук! — извика той към телохранителите си. — Нека са две.
— Генерале?…
— По-бързо!
Обърна животното си. Вече знаеше какво трябва да направи. Най-после, миг преди да е станало твърде късно, положението му се изясни. Кой щеше да е следващият участък от терена, който да избухне под краката им? При ариергарда на войската му най-вероятно… или откъм обратния склон на хълма, който той използваше за наблюдателен пост в момента. Врагът бе имал предостатъчно време да обработи терена, да го подкопае и минира, при това със завидно умение. Собствените му съгледвачи не бяха забелязали и следа от цялата тази дейност.
Колкото до укрепленията и окопите напред, Претер можеше да заложи чина си, че са празни. От самото начало знаеше, че е попаднал в капан, но едва сега разбираше механизма му.
Двете отделения тежки пехотинци се връщаха на бегом и той им извика да се строят в редици пред него.
— Генерале, въздушните… — започна един от офицерите.
Претер хвърли поглед към леките отряди, които още се сражаваха в края на гората. Сметнал бе, че врагът там ще се оттегли веднага щом стане ясно, че имперската армия е захапала стръвта, но изглежда, беше сгрешил и в това. Предводителят им явно притежаваше равни количества лукавство и безразсъдна смелост, качества, които биха били достойни за възхищение у един имперски генерал, но които трябваше да бъдат смазани по най-бързия начин у един враг на Империята.
Зад него земята под краката на пехотата внезапно изригна. Бръмбарът на Претер политна напред, после се изправи на крака и заразмахва лудешки антените си. Претер се хвана здраво за високото седло и огледа небето за гранатчици. Не видя нито един.
До ушите му стигна кухият трясък на оловомет, отдалече. Валма дим се издигнаха над билото на един от залесените хълмове в съседство.
Артилерия? Собствените му оловомети вече се завъртаха към дима, инженерите трескаво изчисляваха ъгъла и разстоянието.
И точно тогава врагът се появи — изникна от билото на неговия хълм, по земя и по въздух. Претер преглътна през сухо гърло. Прииждаха на бегом, истинска сбирщина от форми и размери — бронирани мравкородни войници, богомолски стрелци и мечоносци, паяци, бръмбари и скорпиони, минаски бойни бръмбари, тромави конощипородни. Утайката на Равнините и на Империята, мръсна пяна от гневни мъже и жени, която заплашваше да удави позициите на осородните.
Макар съзнанието му да се клатушкаше между нерешителност и страх, очите му подаваха информация за числеността на врага. Две хиляди, може би три… и много от тях носеха плячкосани имперски доспехи и оръжие. „Нима стигнахме толкова далеч, само за да въоръжим всеки негодник в Равнините?“
— Копия в земята! — изкрещя той и поведе кавалерията си между каретата на пехотата. — Някой да повика въздушни от другия фланг. Трябват ни тук! Основната атака е насочена тук! — „Уведомете Малкан“ — понечи да каже, но последната заповед си остана неизречена. Нямаше да я изрече дори заради живота на всички войници, които щяха да погинат тук. Нямаше да смири гордостта си дотам, че да поиска помощ от Малкан.
Като цяло неговата войска надвишаваше вражеската с десет към едно, ала тук и сега съотношението, уви, не беше такова.
Тя, позната преди като Скръб в окови, а сега като Драгоценната на водните кончета, гледаше как летящите воини на Салма се гмурват отново в прашния облак. Празните й бели очи следваха полета им и тя се питаше колцина ли ще загубят днес. Мразеше сраженията. Мразеше войната.
Обичаше Салма, който я беше намерил в самата паст на имперската армия. Именно затова се беше нарекла Драгоценната на водните кончета, след като беше носила името Скръб в окови, а после за кратко и Радостта на Ааген. Салма също не обичаше войната и това бе едно от нещата, които Драгоценна най-много ценеше у него. Може би не я мразеше колкото нея, но не я обичаше, не изпитваше варварска наслада от масовите убийства. Свирепата атака, която предвождаше сега, беше продиктувана от любовта му към нея и от любовта, която един принц изпитва към поданиците си. В Сарн се бяха приютили хиляди хора, които разчитаха да ги защити, и тази битка беше цената — тази и всички други битки, които предстояха.