Ужас [bg]

Този път Крозиър се разсмива от сърце.

— Да, да копаят въглища, които да отопляват хотелите и да снабдяват с гориво станциите за зареждане на парните кораби, които най-късно до 1860 година ще започнат да извършват редовни курсове през Отвореното полярно море. О, Боже, какво ли не бих дал да съм един от онези затворници в Саутгейт. Според изискванията на закона и от елементарна хуманност техните килии са два пъти по-големи от нашите каюти, Джеймс, и нашето бъдеще щеше да бъде топло и безопасно, ако можехме просто да си седим в онзи лукс и да чакаме новината, че континентът на Северния полюс е открит и колонизиран.

Сега вече и двамата мъже се смеят.

От палубата над главите им се разнася трополене — по-скоро от тичане, отколкото от спокойно крачене, — последвано от гласове и нахлуването на студен въздух, когато някой отваря главния люк, разположен в дъното на коридора, и няколко чифта крака затрополяват надолу по трапа.

Двамата капитани мълчат в очакване, докато по тънката вратата на общата стая не се разнася тихо почукване.

— Влез — казва командир Фицджеймс.

Един човек от екипажа на „Еребус“ въвежда двама мъже от „Ужас“ — трети лейтенант Джон Ървинг и моряк на име Шанкс.

— Съжалявам за безпокойството, командир Фицджеймс, капитан Крозиър — казва Ървинг през леко тракащите си зъби. Дългият му нос е побелял от студа. Шанкс все още носи мускет със себе си. — Лейтенант Литъл ме изпрати със спешен доклад за капитан Крозиър.

— Говори, Джон — казва Крозиър. — Нали не си продължил да търсиш Безмълвната дама?

За секунда Ървинг го изглежда объркано. После казва:

— Видяхме я отвън на леда, когато се прибираха последните издирващи отряди. Не, сър, лейтенант Литъл ме изпрати да ви върна веднага обратно, защото… — Младият лейтенант млъква за миг, сякаш е забравил причината, поради която Литъл го е изпратил да доведе капитана.

— Господин Кауч — казва Фицджеймс на дежурния моряк от „Еребус“, който е довел двамата мъже от „Ужас“ в общата стая, — бъдете така добър да излезете в коридора и да затворите вратата зад себе си. Благодаря.

Крозиър също е забелязал странната тишина, настъпила след внезапното секване на хъркането и поскръцването на хамаците. Многото моряци в спалното помещение са се събудили и слухтят.

Когато вратата се затваря, Ървинг казва:

— Уилям Стронг и Томи Евънс се намериха, сър.

Крозиър примигва.

— Какво искаш да кажеш с това, че са се намерили, по дяволите? Живи ли са? — За пръв път от месеци той се изпълва с надежда.