Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
Но когато най-накрая откриха пирамидата, в десет часа вечерта според все още работещия часовник на Гудсър, всички мъже бяха толкова изморени, че ръцете им висяха безсилно край телата като на маймуните от разказите на моряците; от изтощение на никой не му се говореше, а шейната си бяха изоставили на половин миля северно от мястото, където за пръв път стигнаха до брега.
Гор извади първото от двете послания — направил беше копие на оригинала, за да го скрие някъде на юг покрай брега, както му беше наредил сър Джон — попълни датата и написа името си. Същото направи и вторият помощник-капитан Чарлс Девьо. Те навиха на руло листа, пъхнаха го в единия от двата херметически месингови цилиндъра, които носеха със себе си, след което го пъхнаха в кухината на пирамидата и върнаха по местата им камъните, които бяха махнали, за да получат достъп до вътрешността.
— Така — рече Гор. — Това беше, нали?
Гръмотевичната буря започна скоро след като се бяха дотътрили обратно до шейната, за да си приготвят среднощна вечеря.
За да облекчат товара си по време на прехвърлянето през айсберга, те бяха оставили тежките си одеяла от вълчи кожи, моряшките мушами и повечето консервирана храна в укритие сред ледовете. Предположиха, че след като храната е запечатана в консерви, тя няма да привлече белите мечки, които непрекъснато душеха наоколо, но дори да ги привлече, зверовете няма да успеят да отворят консервите. Планът им беше да изкарат два дни на сушата с намалени порциони — плюс всякакъв дивеч, който успеят да застрелят, разбира се, но тази надежда се изпари, щом се изправиха пред мрачната действителност — и всички да спят в холандската палатка.
Девьо, който отговаряше за приготвянето на вечерята, извади комплекта за готвене от специалните му ракитови кошнички, хитроумно поставени една в друга. Но три от четирите консерви, които бяха избрали за първата им вечеря, се оказаха развалени. Така те останаха само с предназначения за сряда половин порцион от осолено свинско — което беше любимата храна на мъжете, защото бе богато на мазнини, но далеч не беше достатъчно, за да засити глада им след тежкия ден — и последната читава консерва с етикет „Превъзходна бистра супа от костенурка“, която те не можеха да понасят, защото от опит знаеха, че не беше нито превъзходна, нито бистра, а най-вероятно изобщо не беше от костенурка.
През последната година и половина след смъртта на Торингтън на остров Бичи доктор Макдоналд от „Ужас“ се беше вманиачил по качеството на консервираните им хранителни запаси и заедно с другите двама лекари непрекъснато експериментираше, за да открие най-добрия хранителен режим, способен да предотврати развитието на скорбут. Гудсър беше научил от по-възрастния лекар, че Щефан Голднър от Хаундсдич, доставчикът на хранителните продукти за експедицията, който бе получил договора благодарение на предложената изключително ниска цена, почти сигурно е измамил правителството на Нейно величество и Изследователската служба на флотата, като им е доставил некачествени — и вероятно опасни за живота — провизии.
Във вледеняващия въздух отекнаха ругатните на мъжете, които бяха разбрали, че консервите са пълни с развалена храна.
— Успокойте се, момчета — каза лейтенант Гор, след като изтърпя минута-две потока от най-отбрани моряшки ругатни. — Какво ще кажете да започнем да отваряме утрешния порцион консерви, докато не намерим достатъчно, за да се нахраним добре, и просто да вземем решение да се върнем при склада в леда утре за вечеря, дори това да означава в полунощ?
Отговори му хор от одобрителни подвиквания.
Две от следващите отворени консерви не бяха развалени: едната съдържаше странно постно „Ирландско задушено“, което при по-добри обстоятелства едва ли щеше да бъде счетено за годно за ядене, а другата носеше апетитното название „Говежди бузи със зеленчуци“. Мъжете решиха, че говеждата част е дошла от някой цех за щавене на кожи, а зеленчуковата — от някой изоставен зимник, но и това беше по-добре от нищо.