Ужас [bg]

— Мъжете смяха ли се? — пита Фицджеймс.

— О, мъжете се затъркаляха по земята от смях — Пари и неговият дървен крак бяха просто забравени, когато се появи старият Хенри, а след него и аз, стиснал в ръце копринения му шлейф. И защо да не се смеят? Всичките коминочистачи и продавачки, килимари и остроноси евреи, зидари и шотландски воини, турски танцьорки и лондонски кибритопродавачки? Вижте го само! Ето го младия Крозиър, който още не е лейтенант, а само мичман, но си мисли, че един ден ще стане адмирал, забравяйки, че е просто поредният черен ирландски негър.

Известно време Фицджеймс просто мълчи. Крозиър може да чуе хъркането и пръдните, които се разнасят от хамаците, разположени в посока носа на тъмния кораб. На палубата, точно над главите им, вахтеният потропва с краката си, за да ги стопли. Крозиър съжалява, че е завършил историята си по този начин — когато е трезвен, никога не говори така, но освен това му се иска Фицджеймс отново да извади онова бренди. Или уискито.

— Кога „Фюри“ и „Хекла“ се освободиха от леда? — пита Фицджеймс.

— На 20 юли следващото лято — отвръща Крозиър. — Но вие сигурно знаете останалата част от историята.

— Знам, че „Фюри“ се изгубил.

— Точно така — отвръща Крозиър. — Пет дни след отстъпването на леда — ние се мъкнехме покрай бреговете на остров Съмърсет, като се стараехме да стоим по-далеч от паковия лед и да не попадаме под проклетия варовик, който непрекъснато падаше от скалите — поредната буря изхвърля „Фюри“ на една камениста плитчина. Успяхме да го издърпаме на ръце оттам — с помощта на много ледени витла и пот, — но след това и двата кораба замръзнаха и един проклет айсберг, с размерите на тази гадост, която се е настанила между „Еребус“ и „Ужас“ избута „Фюри“ към крайбрежния лед, откъсна руля му, натроши дървения корпус и изкоруби металната обшивка, а екипажът работеше денонощно на смени на четирите помпи, опитвайки се да държи кораба на повърхността.