Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Роко изтръгна паницата от пръстите й и захвърли съда върху близкия плот. Избута кръчмарката назад, блъсна вратата зад гърба си, огледа осеяния с купчини тор двор и попита задъхано:
— Как мога да се измъкна оттук?
На стрина Вева й бяха необходими три секунди, за да съзре спасителния изход.
— Ето оттам! — посочи неизмазаната тухлена ограда тя. Роко се спусна към разклатеното дървено магаре, върху което работниците режеха дървата. Издърпа го и го застопори в основата на зида. Покатери се отгоре, напрегна мускули и прехвърли крак върху тухлите.
— От другата страна е къщата на баба ти Марковица. Старата е почти глуха. Под чергата в собата има капак, който отвежда в мазето. Изчакай там! Като се стъмни, ще дойда да те измъкна.
Роко кимна, прехвърли и другия крак и скочи върху твърдата пръст. Огледа се и в следващия миг разбра, че стрина Вева е пропуснала да спомене някои много съществени подробности от обстановката в къщата на старата Марковица…
60
Надигна се в тясното легло. Заслуша се в тишината навън. Не долови говор, шум или звук. Отпусна глава върху възглавницата и впери поглед в пукнатините по варосания таван.
Чувстваше се изтощен, отпаднал, омаломощен. Главата му се въртеше, очите го боляха. Угасващата дневна светлина пораждаше в душата му натрапчиво безпокойство.
Поиска да отмести крак, но някаква тежест сковаваше крайниците му. Отвори уста да извика, но хрипът, който излетя от гърлото, потъна зад невидима преграда.
Беше смъртник. Крайниците му бяха парализирани. Можеше да движи единствено очите си.
Направи усилие и задържа още няколко секунди клепачите си отворени. Навън падаше мрак. След минута нямаше да вижда нищо. Не беше и необходимо. Съвсем скоро край него щяха да кръжат ангели. Да се леят химни. Да струят снопове искряща светлина.
Съвсем скоро щеше да е там, където отдавна мечтаеше да попадне. В рая. Не в онзи на глупаците и слепците, насред който се луташе от години, а в рая, за който слушаше, откакто се беше родил…
61
Зверовете, които запречваха изхода, го наблюдаваха с мрачни неподвижни погледи. Приличаха на степни бизони, но бяха катраненочерни, с накъдрени, извити назад рога. Изглеждаха тъпи, тромави и не особено сговорчиви.
Единственото му желание беше да го оставят да премине през телената врата, която отвеждаше в градината. След това беше готов да обещае, че никога повече няма да се мярка пред погледа им. Роко облиза устни. Не беше ясно дали трябва да се доверява сляпо на някаква селска кръчмарка. Той премери разстоянието, което го делеше от животните и се запита дали все пак компанията на ченгето Делийски не е за предпочитане пред тази на чудовищата насреща.
Младежът приплъзна гръб по неизмазания зид. Наоколо вонеше на тор. Кръжаха рояци хапливи мухи. Над локвите с помия бръмчаха комари.
Той направи плавно движение встрани, без да откъсва поглед от налетите с кръв очи на животните. Така или иначе, ако приятелчетата, които бяха запречили изхода, не се отместеха по най-бързия начин, само след минута лейтенантът щеше да го стисне за гушата. Роко посегна към тръбата, върху която беше опъната телената мрежа. Намерението му не се хареса на единия от биволите, който заклати заплашително едрата си глава, издаде напред омазаната си с лиги муцуна и от гърлото му изригна мучене, което накара сърцето на Роко да се преобърне в гърдите.
Беглецът заби нокти в зида. Оградата беше прекалено висока, без нито една вдлъбнатина, дупка или процеп, в който да навре пръстите на ръцете си. Истината е, че винаги бе мечтал да притежава особена сила. В момента отчаяно се нуждаеше от свръхспособност, която да го издигне над земята и да го прехвърли от другата страна на проклетата тухлена преграда.
Чудотворната сила се появи само след миг в образа на прегърбена старица, която стискаше в ръка дългата дръжка на саморъчно направена метла. Вместо добра фея, съдбата му изпращаше вещица, но Роко реши, че единственото, което не трябва да прави в този момент, е да проявява претенции към избора на спасение.
Жената започна да премита двора, без да обръща внимание на безпокойството на животните. Роко се запита, дали ако я повика, зверовете насреща няма да побеснеят. Най-разумно би било да изчака стопанката сама да го забележи, но моментът не разрешаваше подобно разточителство на време.
— Извинете! — Чужденецът веднага съжали за този наивен опит да привлече вниманието на старицата. Трите чифта катранени очи се забиха като отровни стрели в лицето му, а баба Марковица продължи да размахва метлата, без да отдава значение на отчаяния зов за помощ.