Око за око
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-28-8
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Око за око». Краткое содержание книги:
„Око за око — и светът ще ослепее“ бил казал Махатма Ганди. Но при такава заплаха кой ти гледа прошка и любов към ближния?! Загадките се множат и нашите сладурани се люшкат все по-неудържимо между двете немислими крайности: „Кажи си всичко…“ — шепне им един вътрешен глас. „В бирата е истината!“ — затапва го друг и ехидно подмята: „Кофти е само, че Истината — както и бирата — в големи дози водят до ужасен махмурлук…“ Колко истина (бира) можеш да понесеш?
А коварните SMS-чета само това и чакат — тъкмо да си помислиш, че ги праща някакъв таен обожател, и получаваш специална доставка. Ей такава например:
„Горката, объркана Емили. Сега една голяма момичешка прегръдка щеше да ти дойде добре, нали? Недей да се отпускаш твърде. Нищо не е свършило, докато аз не кажа.
А.“
— Взех малко от онези канелени кифлички, които толкова обичаш. Ще ги затопля малко.
Спенсър примигна. Щом спомена за тях и тя усети аромата им, който се разнасяше от фурната. Баща й знаеше, че канелените ролца от пекарната „Стробъл“ са най-любимата храна на Спенсър. Пекарната се намираше доста далеч от офиса му и той рядко имаше възможност да ходи до там. Това определено бе жест на помирение.
— Мелиса ни каза, че си поканила кавалер за бала. — Рече той. — Познаваме ли го?
— Андрю Кембъл — отговори Спенсър.
Господин Хейстингс повдигна вежди.
— Андрю Кембъл, президентът на класа?
— Да. — Това бе много чувствителна тема. Андрю я бе победил в надпреварата за поста; родителите й изглеждаха поразени от загубата й. Все пак нали Мелиса бе президент на нейния клас.
Господин Хейстингс изглеждаше поласкан. След това сведе поглед.
— Е, добре е, че ти… Имам предвид, че се радвам, че всичко се оправи.
Спенсър се надяваше, че бузите й не са станали пламтящо червени.
— Ъъъ… Мама какво мисли по въпроса?
Баща й леко се усмихна.
— И тя ще каже така.
Той тупна с ръка по рамката на вратата и тръгна по коридора. Спенсър се почувства ужасно виновна. Кифличките във фурната почти й замирисаха на изгоряло.
Мобилният й телефон иззвъня и я сепна. Тя хукна към него.
— Здрасти. — Гласът на Рен прозвуча щастливо и по-момчешки, което страшно подразни Спенсър. — Какво става?
— Къде беше? — настоятелно попита тя.
Рен не отговори веднага.
— С няколко приятели от университета отидохме да пием по едно преди началото на смяната.
— Защо не се обади по-рано?
Отново пауза.
— В бара беше много шумно. — Гласът му прозвуча раздразнено и сдържано.
Спенсър сви юмруци.
— Съжалявам — каза тя. — Мисля, че съм малко притеснена.
— Спенсър Хейстингс притеснена? — Тя бе сигурна, че Рен се усмихва. — Защо?
— Заради домашното по икономика — въздъхна тя. — Направо ми се струва невъзможно.
— Уф — рече Рен. — Зарежи го. Ела да се видим.
Спенсър замълча. Записките й бяха безразборно разхвърляни по бюрото. На пода се въргаляше контролното от тази седмица. „Три минус“ блестеше като неонов знак.
— Не мога.
— Добре — изръмжа Рен. — Значи утре, тогава? Ще бъдеш ли моя цял ден?
Спенсър се ухапа по бузата.
— И утре не мога. Аз… Трябва да отида на един благотворителен бал. Ще бъда с едно момче от училище.
— Среща ли имате?
— Не.
— Защо не ме попита?
Спенсър се намръщи.
— Не мога да кажа, че го харесвам. Той просто е момче от класа. Но ако не искаш, няма да ходя.
Рен се захили.
— Просто се опитвам да те ядосам. Върви на твоето благотворително нещо. Забавлявай се. Можем да се видим в неделя. — След това каза, че трябвало да тръгва, защото започвала смяната му в болницата. — Успех с домашното — додаде той. — Сигурен съм, че ще се справиш.
Спенсър погледна с копнеж в надписа: КРАЙ НА РАЗГОВОРА, който се появи на дисплея. Разговорът им бе продължил нищожните минута и четиридесет и шест секунди.
— Естествено, че ще се справя — прошепна тя в телефона. Със закъснение от една седмица.
Докато минаваше край компютъра си, тя забеляза, че има ново писмо в електронната поща. Беше пристигнало преди около пет минути, докато тя още говореше с баща си.
Каква лесна шестица! Мисля, че знаеш къде да я откриеш.