Око за око
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-28-8
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Око за око». Краткое содержание книги:
„Око за око — и светът ще ослепее“ бил казал Махатма Ганди. Но при такава заплаха кой ти гледа прошка и любов към ближния?! Загадките се множат и нашите сладурани се люшкат все по-неудържимо между двете немислими крайности: „Кажи си всичко…“ — шепне им един вътрешен глас. „В бирата е истината!“ — затапва го друг и ехидно подмята: „Кофти е само, че Истината — както и бирата — в големи дози водят до ужасен махмурлук…“ Колко истина (бира) можеш да понесеш?
А коварните SMS-чета само това и чакат — тъкмо да си помислиш, че ги праща някакъв таен обожател, и получаваш специална доставка. Ей такава например:
„Горката, объркана Емили. Сега една голяма момичешка прегръдка щеше да ти дойде добре, нали? Недей да се отпускаш твърде. Нищо не е свършило, докато аз не кажа.
А.“
— Наистина ли? — попита озадачено тя.
Шон сви рамене.
— Всичките ми приятели ще ходят с момичета. Аз ще бъда странният самотник.
— О — Хана премести краката си, за да може да мине треньорът, който се бе загледал в бележника си. Тя едва се сдържа да не подскочи от радост. Това означаваше ли, че Шон е мислел да отиде с нея?
Той присви очи и я погледна.
— Добре ли си? Изглеждаш ми… тъжна.
Хана покри с длани голите си колене. Изпитваше нужда да поговори с някого за А. Само че нямаше с кого.
— Просто съм уморена — въздъхна тя.
Шон леко я докосна по ръката.
— Слушай, искаш ли някоя вечер другата седмица да вечеряме заедно? Знам ли… Може би трябва да поговорим за някои неща.
Сърцето на Хана подскочи.
— Съгласна съм. Звучи добре.
— Страхотно. — Шон се усмихна и се изправи. — Тогава ще се видим по-късно.
Групата започна да свири бойната песен на „Роузууд дей“, с което сигнализираше, че почивката е свършила. Хана се изкачи до своята пейка, като се чувстваше малко по-добре. Когато седна на мястото си, Наоми и Райли се вторачиха любопитно в нея.
— Хана! — изкрещя Наоми, когато погледите им се срещнаха. — Здрасти!
— Здравей — рече Хана, докарвайки възможно най-фалшивата усмивка, на която бе способна.
— С Шон ли говореше? — Наоми поглади конската си опашка. Тя бе обсебена от косата си. — Мислех, че двамата сте скъсали.
— Не беше окончателно — рече Хана. — Все още сме приятели… както и да е.
Райли се изхили.
— Ти си скъсала с него, нали?
Стомахът на Хана се преобърна. Да не би някой да бе издрънкал нещо?
— Точно така.
Наоми и Райли се спогледаха. След това Наоми попита:
— Ще ходиш ли на бала?
— Не, всъщност — каза Хана надуто. — Ще ходя с баща ми в Le Bec-Fin.
— Оха — Наоми примигна. — Чувала съм, че Le Bec-Fin е мястото, където ходят хора, които не искат да бъдат виждани заедно.
— Не, не е вярно. — Хана усети как лицето й пламва. — Това е най-добрият ресторант във Филаделфия. — Тя усети, че изпада в паника. Да не би Le Bec-Fin да се е променил?
Наоми сви рамене с безизразно лице.
— Просто така съм чувала.
— Да — Райли ококори кафявите си очи. — Всички го знаят.
Внезапно Хана забеляза, че на съседното до нея място лежи лист хартия. Той бе сгънат във формата на самолет и бе затиснат с камък.
— Какво е това? — попита Наоми. — Оригами?
Хана разгъна самолетчето и обърна листа.
Здравей отново, Хана! Искам да прочетеш на Наоми и Райли последните изречения, точно както са написани. Без измами! Ако не го направиш, всички ще научат истината за ти-знаеш-какво. Включително татко ти.