Око за око

Но тогава Хана се огледа наоколо. Някой наистина знаеше за Онова с Джена — и я обвиняваше за случилото се с нея, и това наистина я ужасяваше. Ами ако А. наистина каже на баща й? Не сега. Не и когато може би нещата наистина започваха да се оправят.

Тя се огледа за пореден път в търсене на Мона. Гледането на мачовете бе отколешна тяхна традиция; те смесваха ликьор „Садърн Камфърт“ с диетична кола от щанда с намаление и подвикваха еротични подигравки към губещия отбор. Но Мона бе изчезнала без следа. След сблъсъка им в мола предишния ден Хана и Мона не бяха разговаряли.

Хана зърна една руса опашка и една разпусната червенокоса плитка и се сви. Райли и Наоми бяха пристигнали и се изкачваха по стълбите към пейките, които се намираха недалеч от Хана. Днес и двете носеха еднакви кожени чанти „Шанел“ и бяха облечени в абсолютно нови страхотни провесени сака от туид, сякаш бе студен есенен ден, а не все още летните двайсет и четири градуса. Когато погледнаха в нейна посока, тя бързо се престори, че е погълната от футболната игра, въпреки че нямаше никаква представа какъв е резултатът.

— Хана изглежда много дебела в тези дрехи — чу тя шепота на Райли.

Усети как бузите й пламват. Огледа начина, по който памучното й горнище леко се опъваше на корема. Може би наистина бе напълняла, с цялото онова тъпчене от нерви през цялата седмица. Тя наистина се бе опитвала да устои на повиците да повърне всичко — въпреки че в този момент точно това й се искаше да направи.

Отборите се прибраха на полувремето и момчетата от „Роузууд дей“ се настаниха на техните скамейки. Шон се стовари на тревата и започна да масажира прасеца си. Хана усети възможността и започна тежко да слиза надолу, прескачайки металните седалки. Предишния ден, след като получи съобщението на А., тя не се бе обадила на Шон, за да му каже, че няма да ходи на бала. Беше твърде уплашена.

— Хана — рече Шон, щом я видя да стои до него. — Здрасти. — Днес изглеждаше страхотно, както обикновено, нищо, че ризата му бе покрита с петна от пот, а лицето му бе обрасло с набола брада. — Как си?

Хана седна до него, като подви крака и подреди плисираната си пола така, че останалите футболисти да не могат да виждат бельото й.

— Аз… — Тя преглътна тежко, като се опитваше да не избухне в плач. Обезумявам! А. ужасно ме тормози. — Трябва да ти кажа нещо. — Тя стисна ръце. — Няма да ходя на бала.

— Наистина ли? — Шон надигна глава. — Защо? Добре ли си?

Хана прокара ръце по ниско окосената ароматна трева на игрището. Тя бе разказала на Шон същата история, която бе разказала и на Мона — че баща й бе умрял.

— Твърде е… сложно. Но, ъъъ, помислих, че трябва да ти кажа.

Шон развърза връзките на наколенката си и ги затегна. За части от секундата Хана зърна идеално оформения му, мускулест прасец. Незнайно по каква причина тя смяташе, че това е най-сексапилната част от тялото му.

— Може би аз също няма да ходя — рече той.