Око за око
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-28-8
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Око за око». Краткое содержание книги:
„Око за око — и светът ще ослепее“ бил казал Махатма Ганди. Но при такава заплаха кой ти гледа прошка и любов към ближния?! Загадките се множат и нашите сладурани се люшкат все по-неудържимо между двете немислими крайности: „Кажи си всичко…“ — шепне им един вътрешен глас. „В бирата е истината!“ — затапва го друг и ехидно подмята: „Кофти е само, че Истината — както и бирата — в големи дози водят до ужасен махмурлук…“ Колко истина (бира) можеш да понесеш?
А коварните SMS-чета само това и чакат — тъкмо да си помислиш, че ги праща някакъв таен обожател, и получаваш специална доставка. Ей такава например:
„Горката, объркана Емили. Сега една голяма момичешка прегръдка щеше да ти дойде добре, нали? Недей да се отпускаш твърде. Нищо не е свършило, докато аз не кажа.
А.“
— Кума Лиса — обяви Каролин, надвиквайки се с радиото. — Ежегодното събиране, което новините отразяват. Толкова е важно, че някои момичета дори си правят пластични операции заради него.
Госпожа Фийлдс сви устни.
— Не съм сигурна, че искам да отидеш там.
— Но аз мога да отида безплатно. Защото съм капитан.
— Мамо, ти просто трябва да я пуснеш — настоя Каролин. — Той е тооолкова бляскав!
Госпожа Фийлдс погледна към Емили в огледалото за обратно виждане.
— Кое е момчето?
— Ами, казва се Тоби. Преди учеше в нашето училище, но сега е в „Тейт“ — обясни Емили, като пропусна да каже къде е прекарал Тоби последните три години, и защо. За неин късмет майка й не бе запомнила всички подробности за всички роузуудски деца на възрастта на Емили, както правеха повечето майки. Каролин, изглежда, също не си спомняше името — тя никога не помнеше скандалите, дори и най-пикантните от Холивуд.
— Много е мил и е наистина добър плувец. Много по-бърз от Бен.
— Този Бен бе симпатичен — промърмори госпожа Фийлдс.
Емили скръцна със зъби.
— Да, ама Тоби е много, много по-симпатичен. — Освен това й се искаше да добави: Не се тревожи, той е бял, но не намери смелост да го направи.
Каролин се завъртя на седалката.
— Той ли е момчето на онази снимка с теб?
— Точно така — тихо каза Емили.
Каролин се обърна към майка им.
— Много е добър. Той победи Топър на 200 метра свободен стил.
Госпожа Фийлдс леко се усмихна на Емили.
— Би трябвало да си наказана, но предвид всички обстоятелства от изминалата седмица, предполагам, че можеш да отидеш. Но никаква пластична хирургия.
Емили се намръщи. Майка й винаги се тревожеше за разни такива смешни и невероятни неща. Миналата година госпожа Фийлдс бе гледала някакъв документален филм за това, че метамфетамините са навсякъде, дори в частните училища, и бе забранила да купуват судафед, сякаш Емили и Каролин се канеха да отворят минилаборатория за метамфетамини в спалнята им. Тя леко се подсмихна.
— Дори и не възнамерявам да…
Но госпожа Фийлдс се разсмя и улови погледа на Емили в огледалото.
— Просто се пошегувах. — После кимна към отдалечаващата се фигура на Мая, която вече се намираше на края на тяхната улица, и добави:
— Хубаво е, че си намираш нови приятели.
19.
Отваряй си очите за момичета, които се занимават с жигосване
Студиото за йога „Стробъри ридж“ се помещаваше в един преформен хамбар в другия край на Роузууд. Докато караше колелото си натам, Ариа премина край боядисания в тютюнев цвят покрит мост и поредицата служебни сгради на „Холис“, очарователни паянтови постройки в колониален стил, боядисани в най-различни нюанси на пурпурно, розово и синьо. Тя остави колелото си на стойката за велосипеди, монтирана пред студиото за йога; стойката вече бе почти препълнена и рамките на всички колела бяха украсени с лепенки „Месото е убиец“ и „Хора за етично отношение към животните“.
Тя влезе в приемната на студиото и се спря, за да огледа мърлявите, негримирани момичета и дългокосите, гъвкави момчета. Сигурно се е побъркала, щом се съгласи да изпълни инструкциите на А. и да иде в студиото за йога „Стробъри ридж“. Да отиде там, на място! Беше ли готова да се изправи лице в лице с Мередит? Може би А. просто я примамваше. Може би самият той бе тук.
Ариа беше виждала Мередит само три пъти до сега: първия път, когато Мередит дойде на смесеното парти на баща й, след това когато ги хвана двамата в колата и накрая онзи ден във „Виктъри“, но щеше да я разпознае където и да я види. Сега Мередит се бе изправила пред килера в студиото и вадеше навън килимчета, одеяла и постелки. Кестенявата й коса бе вързана на рошава конска опашка, а от вътрешната страна на китката й се виждаше познатата татуирана мрежа.
Мередит забеляза Ариа и се усмихна.
— Нова си, нали?
Очите им се срещнаха и за една ужасяваща секунда Ариа бе убедена, че Мередит знае коя е тя. Но след това тя откъсна очи и се наведе, за да сложи един компактдиск в портативната аудиоуредба. Разнесе се звукът на индийска цитра.
— Преди занимавала ли си се с Аштанга?
— Ъъъ, да — отвърна Ариа. Тя забеляза голямата табела на масата, на която пишеше ИНДИВИДУАЛНИ ЗАНИМАНИЯ 15 ДОЛАРА, измъкна една банкнота от пет и една от десет долара и ги сложи на бюрото, като се чудеше откъде А. знае, че Мередит е тук — и дали самият той е тук.