Великата китайска зоологическа градина
- Автор: Рейли Мэтью
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555311
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Великата китайска зоологическа градина». Краткое содержание книги:
Тайна, пазена от китайското правителство четири десетилетия.
Открит е вид, в чието съществуване никой не е вярвал. Вид, който ще изуми света.
Сега китайците са готови да покажат невероятното си откритие в най-грандиозната зоологическа градина, съществувала някога.
Зеленикавокафявият беше може би най-грозното нещо, което бе виждала. Докато в черния принц имаше някакво величие, това животно бе нещо напълно различно. Имаше цвета на тиня, сякаш бе кръстоска, между крокодил и гигантски саламандър.
По размери и сили обаче не отстъпваше на черния принц и двата дракона се вкопчиха в ужасна битка, като си разменяха удари и щракаха с челюсти, докато се мятаха във водата.
– Хайде! – Хамиш помъкна Си Джей към стълбата и след секунди двамата бяха горе и тичаха към вратата,
Джонсън и Сайм вече бяха там. Джонсън, който беше запазил хладнокръвието си дори сега, набра кода и вратата се отключи и отвори със съскане. Двамата се вмъкнаха вътре.
Шан беше по-бавен и все още тичаше покрай ямата, а вторият червеногръд принц го настигаше. Драконът летеше бързо и ниско през просторната зала.
Си Джей и Хамиш също забързаха към вратата.
Тичаха рамо до рамо, в крак. Драконът ги видя и погледна отново към Шан, сякаш се мъчеше да избере върху коя жертва да се нахвърли.
Внезапно Шан се подхлъзна в локва кръв и падна тромаво по задник на плочките.
Това реши съдбата му.
Драконът направи избора си и се нахвърли върху него. Буквално обгърна заместник-директора, когато се спусна отгоре му с готови за удар нокти. Шан изкрещя, когато драконът го удари, вдигна ръце да се защити, но създанието просто разкъса гърдите му, след което му прехапа гръкляна.
Си Джей и Хамиш се промушиха през открехнатата врата и Джонсън я затръшна. Ключалката изщрака. Бяха в безопасност.
През малкото прозорче в яката врата гледаха как драконът пирува с тялото на Шан, на по-малко от пет метра от тях.
30.
Си Джей се извърна от ужасната гледка.
Все още задъхана, тя погледна тъмния тунел, в който се намираха.
Вратата, през която се бяха измъкнали, беше масивна и яка, дори стъклото на прозорчето ѝ бе дебело; по рамката ѝ имаше гумени уплътнения, благодарение на които се затваряше херметически.
Си Джей едва чуваше как драконът пирува от другата страна и троши костите на Шан. Вратата почти не пропускаше звук.
– Всички добре ли са? – попита тя.
– Много относително – отвърна Хамиш.
Си Джей отново погледна тунела.
Нямаше никакво осветление. Мрачният проход продължаваше стотина метра и свършваше с врата, която зееше доста зловещо.
През отвора струеше ярка слънчева светлина.
Си Джей тръгна към нея.
– Къде отивате? – попита Сайм.
– Натам.
– Защо просто не останем тук, където е безопасно?
– Защото не знаем дали е безопасно. – Си Джей погледна към края на тунела. – И няма да научим, докато не разберем какво има от другата страна на онази врата.
Тя продължи напред. Останалите я последваха.
Вратата в другия край на тунела беше същата като онази на Люпилния център – дебела и уплътнена с гума, само че зееше широко отворена.
Си Джей надникна предпазливо през нея. Оттатък имаше малко помещение с черен под и черни стени, единствената врата в отсрещната стена също беше отворена и пропускаше слънчевата светлина.
Черният под и стените оставяха у Си Джей странно усещане. Имаше чувството, че се намира зад кулисите на театър. Два боядисани в черно странични тунела тръгваха наляво и надясно и изчезваха в мрака.
– Това не ми харесва... – каза Джонсън.
– Какво е това място? – попита Хамиш. – То не е част от нормалната обиколка.
Си Джей искаше да знае същото.
Така че излезе от тунела и тръгна към отворената външна врата.
– Доктор Камерън... – каза Джонсън. – Мисля, че е по-добре да се върнем в тунела.
Си Джей стигна до вратата и погледна навън.
Видя прекрасна малка долина, обградена от високи скалисти стени. Имаше буйна трева, река и гора. В самия център на долината се издигаше покрит с трева хълм, на чийто връх бе кацнала пищна дървена сграда, от която лъхаше на богатство и привилегии. Приличаше на голф клуб или ловна хижа.
Очите на Си Джей се присвиха.
Тя прекрачи прага, погледна назад – и видя, че входът към малкото помещение е великолепно замаскиран. Беше вграден в отвесната стена и все още отворената врата беше оформена като камък отвън и се сливаше идеално със скалата.
Хамиш застана до Си Джей и също видя маскировката.
– Пак ще попитам – каза той. – Какво е това място?
Си Джей мислеше бързо.
– Прилича на...
Сив дракон с размерите на принц излетя с крясък от храсталаците наблизо и се насочи, право към Си Джей и Хамиш.