Снежен крах

Той стартира в преследването на тази цел от благоприятна позиция. С отварянето на своя франчайз „Нова Сицилия“ той започва автоматично с 3 333 точки в Точковата банка „Гумбата“. Добавете към това еднократен Бонус за гражданство от 500 точки и балансът започва да изглежда доста сносно. Броят им се съхранява в големия компютър в Бруклин.

Джейсън е израснал в западните покрайнини на Чикаго, един от най-наситените с франчайзи райони на страната. Завършил е бизнес-училището на Илинойския университет с общ успех 2,9567 и е защитил дисертация със заглавие „Взаимодействието между етнографските, финансовите и полувоенните измерения на конкуренцията на определени пазари“. Това е частно изследване на борбата за територия между франчайзите Нова Сицилия и Нарколумбия в старата му махала в Аврора.

Енрике Кортасар управляваше западащия франчайз на Нарколумбия, върху който Джейсън бе обосновал аргументите си. Джейсън проведе с него няколко кратки интервюта по телефона, но така и не се срещна с господин Кортасар на четири очи.

Господин Кортасар отпразнува дипломирането на Джейсън, като бомбардира с напалм фургона на семейство Брекинридж „Омни Хоризонт“ на паркинга, а после изгърмя единайсет пачки патрони за автомат по фасадата на къщата им.

За щастие господин Карузо, управителят на местната верига от франчулати „Нова Сицилия“, която бе в процес на скъсването на гъза на Енрике Кортасар, надуши тия атаки още преди да се случат — вероятно бяха засекли разузнавателни сигнали на господин Кортасаровата флотилия от зле защитени клетъчни телефони и радиопредаватели. Той успя навреме да предупреди семейството на Джейсън и докато всичките тези куршуми прехвърчаха през къщата им посред нощ, те си пийваха шампанско гратис в една от странноприемниците „Старата Сицилия“ на пет мили надолу по Шосе 96.

Естествено, когато бизнесучилището проведе своя панаир на работни места в края на годината, Джейсън отбеляза точка, като намина през щанда на Нова Сицилия, за да благодари на господин Карузо, че е спасил всички членове на семейството му от сигурна смърт.

— Ей, ма то такова, то си беше просто по съседски, р’бираш ли, бе Джейси? — рече господин Карузо, като фрасна Джейсън по лопатките и стисна делтоидните му мускули, големи колкото пъпеши. Джейсън не набиваше стероиди така здраво, както на петнайсетгодишна възраст, но все още беше в страхотна форма.

Господин Карузо беше от Ню Йорк. На панаира на работните места неговият щанд беше сред най-популярните. Беше разположен на голямо изложбено пространство в Съюза. Залата бе декорирана като въображаемо кръстовище. Две „шосета“ я разделяха на четири квадранта и всички франчайз компании и националности държаха щандове покрай тях. Бърбклавите и другите компании държаха сергии, скрити сред „уличките“ от предградията вътре в квадрантите. Щандът на Нова Сицилия на господин Карузо се намираше точно на кръстопътя на двете шосета. Десетки небръснати абсолвенти от бизнесучилището се бяха наредили там на опашка за интервю, но господин Карузо забеляза наредилия се Джейсън, отиде право при него, измъкна го от опашката и го гепи за делтоидите. Всички останали абсолвенти зяпаха завистливо момчето. Това го накара да се почувства добре, наистина нещо особено. Тъкмо такова чувство той придоби за Нова Сицилия: персонализирано внимание.