Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
— Вие ли отговаряте за това тука?
— До известна степен всеки отговаря.
— Господин Протагонист, преди няколко минути получихме обаждане от ваша приятелка на име Уай Ти.
— Какво е станало? Добре ли е тя?
— О, да, господине, съвсем си е добре. Но познавате ли го тоя бръмбар, дето говорихте с него преди малко?
Хиро никога не е чувал терминът „бръмбар“ да се използва по този начин, но се досеща, че Скръц-скръц говори за гаргойла, Лагос.
— Да.
— Е, възникнала е ситуация, засягаща въпросния господин, за която Уай Ти ни съобщи. Решихме, че ще поискате да погледнете.
— Какво става?
— Ъъ, защо не дойдете с мен? Нали знаете, някои неща е по-лесно да ги покажеш, отколкото да ги обясниш вербално.
Щом Скръц-скръц се обръща, започва първото рап парче на Суши Кей. Гласът му издава напрежение.
Хиро следва Скръц-Скръц встрани от тълпата, към сумрачните околности на копторите. Над тях, върху насипа на надлеза, той смътно различава фосфоресциращи форми — Хората от „Твърдата ръка на закона“ в зелени якета обикалят някакъв странен обект на привличане.
— Внимавай къде стъпваш — предупреждава го Скръц-скръц, щом започват да се изкачват по склона. — Тук-там е хлъзгаво. —
Това е типичен халтав насип от пръст и камъни, който сякаш ще бъде отнесен от първия дъжд. Тук-там растат градински чай, кактуси и бурени, всичките хилави и полумъртви от замърсения въздух.
Трудно е да се различи ясно каквото и да било, защото Суши Кей подскача насам-натам долу по сцената и ярките оранжеви лъчи на протуберансовата му прическа се носят напред-назад по насипа сякаш със свръхзвукова скорост, изливат зърнеста, размазана светлина върху плевелите и камъните и превръщат всичко в шантави, обезцветени, висококонтрастни стопкадри.
Скръц-Скръц изкачва хълма успоредно на прясна мотоциклетна диря, врязана в рохкавата жълта почва. Тя се състои от дълбока, широка следа и успоредно на нея — по-тясна, на две педи отдясно.
Колкото повече се изкачват, толкова по-дълбока става дирята. Все по-дълбока и все по-тъмна. Все по-малко и по-малко прилича на бразда от мотоциклет в рохкавата пръст и все повече — на отточна канавка за зловещи черни отпадъчни води.
Един от охраната горе на хълма носи фенерче. Докато той се движи, лъчът минава над земята под тъп ъгъл и я осветява като прожектор-следач. За миг светлината проблясва в мотоциклетната бразда и Хиро забелязва, че тя се е превърнала в река от яркочервена, окислена кръв.