Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
– Значи според вас е имало само трима души в цялата сграда, когато Ландри е паднала. Дийби Мак е трябвало да бъде там, но...
– Отишъл в нощен клуб направо от летището – допълни Уордъл и отново на лицето му цъфна широка и явно несъзнателна усмивка. – Разпитах Дийби в „Клариджис“ в деня след смъртта на момичето. Едър мъж. Като теб – продължи той и огледа масивния торс на Страйк, – само че много стегнат. – Страйк прие удара без възражения. – Истински бивш гангстер. Лежал е неведнъж в затвор в Ел Ей. За малко да не получи виза за Обединеното кралство. Антуражът му беше с него в стаята. С пръстени на всички пръсти, с татуировки по вратовете. Дийби доста ще стресне всеки, който го срещне в тъмна уличка. Но е далеч по-любезен от Бестигуи. Попита ме как си върша работата, без да нося оръжие.
Полицаят цял сияеше. Страйк нямаше как да не стигне до извода, че в случая Ерик Уордъл, детектив сержант от полицията, беше също толкова запленен от звездната слава, колкото и Кийрън Коловас-Джоунс.
– Не беше дълъг разговор, като се има предвид, че съвсем скоро беше слязъл от самолета и изобщо не беше стъпвал в Кентингърн Гардънс. Просто рутинен. Накрая го помолих да ми даде автограф върху последния си компактдиск – добави Уордъл, явно не можейки да се удържи. – Много му стана приятно. Жената искаше да го пусна на търг в Ибей, но ще си го пазя...
Уордъл млъкна рязко, сякаш за да внуши, че е казал повече, отколкото е възнамерявал. Страйк го досмеша и посегна да си вземе шепа свински кожички.
– Ами Еван Дъфийлд?
– Той ли? – измърмори Уордъл. Възторгът му от Дийби Мак изчезна без следа. Сега полицаят се намръщи. – Малък нещастен наркоман. Вбесяваше ни от начало до край. Постъпи в клиника за лечение на зависимости още в деня след смъртта ѝ.
– Видях. Къде?
– В „Прайъри“, къде другаде. За лечебен отдих.
– А кога го разпитахте?
– На следващия ден, но първо трябваше да го намерим. Хората му ни възпрепятстваха максимално. Същата история като с Бестигуи. Не искаха да разберем какво всъщност е правил. Моята жена – намръщи се още повече Уордъл – го смята за секси. Ти женен ли си?
– Не – отвърна Страйк.
– Анстис ми каза, че си напуснал армията, за да се ожениш за момиче, което приличало на супермодел.
– Каква история ви поднесе Дъфийлд, когато го намерихте?
– Имали голяма разправия в клуб „Узи“. Много хора станали свидетели на скандала. Тя си тръгнала и неговата версия беше, че я последвал около пет минути по-късно. Бил си надянал онази идиотска маска на вълк. Тя скрива цялата глава. Много натурална, космата. Обясни, че я имал от снимки на модно шоу. – Изражението на Уордъл красноречиво говореше за презрение. – Обичал да си я нахлупва, като излизал отнякъде, за да ядосва папараците. И тъй, след като Ландри напуснала „Узи“, той се качил в колата си – отвън го чакал шофьор – и отишъл до Кентигърн Гардънс. Шофьорът го потвърди. Така де... – побърза да се поправи Уордъл нетърпеливо – потвърди, че возил до Кентигърн Гардънс мъж с вълча маска, за когото предположил, че е Дъфийлд, защото бил с неговия ръст и телосложение, носел дрехи като неговите и говорел с неговия глас.
– Не е ли свалил вълчата глава по време на пътуването?
– От „Узи“ до нейния апартамент се стига само за петнайсет минути. Не, не я свалил. На този фукльо само детинщини му дай. И така според разказа на Дъфийлд той видял папараците пред къщата и решил да не влиза. Поръчал на шофьора да го откара в Сохо и той го оставил там. Дъфийлд отишъл в дома на наркопласьора си на д’Арблей Стрийт и си инжектирал доза.
– Все още с вълчата глава?
– Не, там я свалил – каза Уордъл. – Пласьорът, който се казва Уайклиф, е завършил престижно училище и е по-закоравял наркоман и от Дъфийлд. Даде пълни показания и потвърди, че Дъфийлд е пристигнал някъде около два и половина. Само двамата били там и да, бих приел, че Уайклиф ще излъже заради Дъфийлд, само че една жена на партера каза, че чула звънеца и видяла Дъфийлд на стълбите. Дъфийлд си тръгнал от дома на Уайклиф към четири часа отново с нахлупена вълча глава и поел към мястото, където си мислел, че го чака колата. Ала шофьорът си бил тръгнал. Твърди, че нещо не са се били разбрали. Показа съвсем ясно, че го смята за гадняр. Не Дъфийлд му плащал, колата била на сметката на Ландри. Така че Дъфийлд, който нямал пари у себе си, трябвало да върви пеш до дома на Киара Портър в Нотинг Хил. Открихме няколко души, които бяха видели мъж с маска на вълк да броди по съответстващи на маршрута улици, и имаме запис от камера, на който изпросва кутия кибрит от жена на денонощен паркинг.
– Различава ли се лицето му?