Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
— Да го наречем „стачкоразбиване“ — Пурпурния вдигна чашата си и продължи да го разглежда със засмени очи над ръба й.
Джек започна да се тревожи. Що за странен разговор? Долови и напрежението на Амбър. Момичето ги поглеждаше през рамо, но в очите й святкаха враждебни пламъчета. Какво ставаше тук? Защо имаше усещането, че нещата са извън неговия контрол?
— Ако ти е нужна съвест — заговори той бавно, — не ти трябва костюмът.
— Така е, не ми трябва костюмът. Нуждая се от човека в него — Пурпурния също говореше бавно, като барабанеше по масата с пръсти.
— И точно аз ли съм ти нужен?
— Не се сещам за по-добра кандидатура от твоята.
— Значи не отговаряш само за подбора?
— Аз ще ръководя цялата операция. Заплащането е щедро, плюс жилищни помещения…
— Звучи като дълговременно начинание.
— Може и да бъде.
Джек усети, че Амбър е замръзнала неподвижно. Потупа я по ръката, за да я успокои, без да сваля поглед от Пурпурния.
— Не искам да напускам Амбър… пък и не е зле да съм наясно за кого работя.
— Амбър може да дойде с теб, но ще трябва да я пазиш от останалите наемници.
— Амбър може да се грижи за себе си — рече Джек.
— Чудесно. Колкото до твоя работодател, засега предпочита да запази личността си в тайна.
— Но ти знаеш кой е?
— Знам — кимна Пурпурния. Облегна се назад и подпря ръце на облегалките. — Последния път, когато разговаряхме, беше намислил да постъпваш в гвардията на императора. Моето предложение ще ти помогне по-бързо да осъществиш мечтата си.
Джек се замисли.
— Не обичам да работя за профсъюзите.
— Вече ти казах — сви рамене Пурпурния. — Не мога да ти съобщя кой е работодателят. Мога само да ти гарантирам, че ако приемеш, няма да съжаляваш.
— Моментът не е подходящ. От известно време издирвам един човек — не беше разказвал на Пурпурния за себе си, но предполагаше, че той се е досетил за някои неща. — Не ми се ще да прекъсвам тази задача.
Пурпурния поклати глава.
— С парите, които ти предлагам, можеш да получиш достъп до много системи.
— Джек, подай ми пистолета — прошепна Амбър.
— След малко — отвърна той, все още завладян от мисли. — Добре, за какъв период от време и какво ще е възнаграждението?
— Трийсетдневен цикъл, пет хиляди кредита за теб. Плюс жилище. Можеш да вземеш и Амбър. По-добре да я вземеш добави усмихнато Пурпурния, — че тамошната стока хич не я бива.
Амбър скочи на крака.
— Божичко, Джек — просъска тя. — Дай ми пистолета и да се махаме!
Двамата мъже реагираха едновременно и също се изправиха. Едва сега Джек забеляза Ролф до външната врата, придружен от две мускулести горили.
— Имаме гости — отбеляза спокойно Пурпурния. — Теб ли търсят?
— Да.
Амбър започна да ровичка в джобовете на Джек. Той я плесна по ръката.
— Никакви оръжия. Има ли таен изход?
— Да — рече тя. — Но…
— Няма но — намеси се Пурпурния. — Вие двамата излезте оттам. Аз ще ви прикривам… ако все още искате работата.
Амбър отвори уста, но Джек я изпревари:
— Искаме я.
— Тази вечер, на космодрума, док 42. Ще ви приготвя документите — докато говореше, извади от джоба си страховит пистолет с издължено, тясно дуло. — Изчезвайте!
Джек дръпна завесата и хукна, теглейки Амбър след себе си, но тя заби токчета в пода и се опъна.
— Не оттам, глупчо. Насам!
Вместо отговор той я метна на рамо и сви в посоката, която му указваше. Зад тях изпукаха лазерни изстрели. Един куршум се заби в архаичния шлем на стената и го пръсна на парчета, част от които се разпиляха по пода пред краката им.
— Да имаш още гениални идеи? — попита Амбър на трепкащата светлина на изстрелите.
— Имам — отвърна Джек, пусна я на пода и я помъкна след себе си. — Да си събираш багажа.
16.
— Добре дошли във Видроград — рече Амбър. Прокара пръст по касата на вратата и се намръщи. — Всичко е мухлясало!
Прекрачи прага и влезе в определения им апартамент. Радостта й, че най-сетне са напуснали кораба, започна да се изпарява.
— Това не е Видроград, пък и Пурпурния каза, че всичко ще се оправи веднага щом се нанесем и поставим влагоабсорбиращ апарат. — Джек остави багажа на земята и се приближи към панорамния прозорец. — Виж каква гледка! — Къщата се издигаше върху платформа, в дъното на широк завой на реката.