Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Усмивката й стана по-широка.
— И какво — ще търчиш наоколо само с набедрена препаска? Или с жълти шорти?
— Може да е колан с оръжия. Ако се наложи. — Микровълновата печка изписука. Той отвори вратичката и извади отвътре два пакета. — Хайде, яж, че е време да си лягаме.
Амбър кимна към мрака зад прозореца.
— По какво познаваш?
17.
— Ти си истинска гадина — рече Сейди. Не сваляше поглед от мъжа, който обикаляше из стаята, като на няколко пъти едва не събори някои от безценните й произведения на изкуството. Знаеше, че се опитва да я ядоса, и се мразеше, задето му позволяваше да го прави.
— Достатъчно е само да ми кажеш къде са.
— Няма да стане.
Ролф се завъртя рязко. Имаше злобна и грозна усмивка и изкривено лице, от навика му да дъвче винаги на едната страна. Носеше плътно прилепнали панталони от лъскава бяла кожа, затъкнати във високи сини ботуши, в същия цвят като синята му риза. Въпреки широко разкопчаната яка врат почти не се виждаше.
— Веднъж вече влязох при теб — заяви той. — Нищо не ми пречи да дойда отново. И ще продължавам да идвам — няма начин да ме спреш. Може да не съм достатъчно силен, за да те накарам да банкрутираш, но ще ти създавам много проблеми. Сериозни проблеми, повярвай ми.
Сейди преглътна.
Мъжът докосна с пръсти зарасналия белег на челото си.
— Нищо лошо няма да им сторя. Амбър е мое момиче — просто искам да си я върна. Тя е опасна. В момента е в ръцете на един човек, който няма никаква представа за способностите й. А това може да му струва скъпо. Правя го за тяхно добро.
Сейди бе чувала немалко полуистини през живота си, затова разпозна с лекота още една. Надигна се от креслото, почти треперейки от усилие.
— Върви си, Ролф.
Той замахна внезапно и събори една ваза, тя се разби с грохот на пода. Ролф изгледа с презрение останките.
— Не биваше да се държиш грубо с мен. Съжалявам.
— Няма нищо — рече с разтреперан глас Сейди, без да сваля очи от останките на вазата. Безценен експонат от времето на династията Мин, подарък от първия й любовник, с голяма сантиментална стойност. — Но няма да ти кажа.
— Виж, ето в това грешиш. Ще ми кажеш и още как. Ще ми кажеш, защото не искаш да имаш неприятности. Двамата с теб — той взе да си оправя маншетите — не искаме да се забъркваме в неприятности.
— Така е — съгласи се Сейди с надеждата, че разговорът променя посоката си. — Не искаме.
— Разбрах, че наскоро си имала вземане-даване с генерал Гилгенбуш.
Тя присви очи.
— Може би.
— Съвсем легален бизнес, разбира се, но горкият генерал не знае къде е, така да се каже, оперативният ти център. Сделките са били извършвани от един банков сателит. Разправят, че ужасно държал да научи къде живееш. Искал лично да ти поднесе… ах, комплиментите си.
— Малтен е неутрална територия. Гилгенбуш не е чак такъв глупак.
Ролф вдигна глава и очите му блеснаха.
— Има тайни операции и тайни операции.
Тя се отпусна в креслото.
— Разбира се, ако знае адреса ми.
— Точно така.
— Което няма да стане, ако аз…
— Ако ми кажеш това, което ме интересува — довърши вместо нея Ролф.
— Те не са на планетата.
— Това го знам.
Сейди разглеждаше позлатените си нокти. „Трябва да смекча удара“ — мислеше си тя.
— Нали не възнамеряваш да им сториш нищо лошо?
— Разбира се, че не.
— Добре тогава. Нае ги Пурпурния. Ще трябва да проследиш него… излетяха от док 42. Това е всичко, което знам.
Ролф кимна.
— И това ми стига. Приятен ден, уважаема госпожо.
— Не мога да отвърна със същото — тя го изпрати с поглед, докато тежката врата се затръшна зад него. Беше време, когато щеше да вкара негодника в леглото си, да го сдъвче и да го изплюе. Но сега… изглежда се размекваше. Докосна копчето на интеркома.
Джек насочи моторницата към острова, наблюдавайки как светлините на базата постепенно надмогват пелената на проливния дъжд. През последните няколко дни бе използвал неведнъж тези светлини за ориентация. В началото островът беше хълм, сетне се превърна в полуостров, но дъждовете продължаваха да валят и сега той бе единствената суша на много километри наоколо, ако се изключеше дворцовия град, където обаче наемниците бяха нежелани. Небето беше мрачно синьо, на хоризонта се бяха скупчили нови буреносни облаци и вятърът бързо се усилваше. Наколната им къща вече бе напълно заобиколена от вода, което, според Амбър, било по-добре — поне нямало да се безпокоят за гущерите, които скачаха от клоните на дърветата.