Момичето от Дания

– Какъв период най-дълго сте прекарвали като Лили?

– Повече от месец. Миналата зима оставаше по доста време.

 Айнар си спомни за миналата зима, когато често си лягаше без да знае като кого ще се събуди на следващия ден. Една вечер на връщане от операта крадец извади нож срещу Лили и Грета. Мъжът беше дребен, с късо черно палто и на лунната светлина ножът не изглеждаше остър. Но той го размаха пред лицата им и поиска да му дадат чантите си. Крадецът не се бе бръснал от няколко дни и като подритваше земята с един крак, заяви:

– Говоря сериозно, дами. Не си мислете, че се шегувам.

 Когато Лили понечи да му подаде чантата си Грета посегна към ръката ѝ и извика:

– Лили, недей!

Мъжът обаче грабна чантата и се спусна към Грета, която обаче кресна:

– Да не си посмял! – и хукна към окъпаната в светлина опера. Лили остана притисната до стената от крадеца. Той отново ритна тротоара, изглежда се чудеше какво да прави. Грета се обърна чак когато стигна до ъгъла. Лили виждаше само силуета ѝ: стъпила стабилно с разкрачени крака, сложила ръце на хълбоците. След миг тя тръгна обратно към Лили и крадеца. Мъжът се усмихна нервно.

– Тя е луда – рече той и отново ритна тротоара. Обърна ножа който сега изглеждаше просто като прибор, с острието надолу и побягна.

– Мислиш ли за Айнар, когато си Лили? – попита доктор Макбрайд.

– Не, изобщо не мисля за него.

– Но мислиш за Лили, когато си Айнар, така ли?

– Да.

– Какво по точно? – Докторът свали капачката на писалката и я остави върху празен лист хартия.

– Предимно нейните мисли. – Айнар обясни, че ако например яде ябълкова торта с канела, се пита дали да запази парче и за Лили. Или ако, да речем, спори с месаря, който имаше навика да натиска кантара с палец, се чуди дали Лили би спорила в случая. Решаваше, че тя не би повишила тон на месаря, който бе кльощав, но хубав, с рошава руса коса – и по средата на изречението Айнар се извиняваше и молеше да му опаковат агнешкото.

Доктор Макбрайд намести очилата си.

Карлайл чакаше в кафенето от другата страна на улицата. Айнар си го представи как чете някой пътеводител, взима затъкнатия зад ухото си молив и отбелязва някой препоръчан обект. В момента вероятно допиваше кафето и поглеждаше към часовника си.

– Какво мислите за мъжете? – попита докторът. – Мразиш ли ги?

– Дали мразя мъжете?

– Да.

– Не, разбира се.

– Би било напълно нормално да мразите мъжете.

– Но аз не ги мразя.

– А Лили? Тя какво мисли за мъжете?

– Не ги мрази.

Доктор Макбрайд си наля вода от сребърна кана.

– А харесва ли ги?

– Не съм сигурен какво имате предвид.

Докторът отпи глътка. Айнар видя отпечатъка, който оставиха устните му върху ръба на стъклото, и осъзна, че е жаден.