Чаровник по рождение

В дневната Райли дочиташе хороскопа на госпожа Гарисън. В него се предсказваше любовна авантюра, което толкова смути момичето, че й се щеше да измисли нещо друго вместо това, но нищо не й хрумна. Искаше й се да е в кухнята с Ейприл и Блу, но Дийн й бе казал, че е крайно време да престане да показва страховете си пред хората. Беше добавил още, че трябва да взема пример от Блу как да се грижи за себе си, но да не удря никого, освен в краен случай.

Госпожа Гарисън грабна вестника толкова бързо, като че ли се боеше Райли да не го открадне.

– Онази жена в кухнята. Мислех, че се казва Сюзън. Поне така чух в града. Никой, освен Блу, не знаеше, че Ейприл е майката на Дийн.

– Мисля, че Ейприл е второто й име.

– Вие двете роднини ли сте? Ти какво правиш във фермата?

– Райли се зае да човърка нещо по облегалката на дивана. Страшно й се искаше да каже на госпожа Гарисън, че Дийн е неин брат, но не биваше.

– Ейприл е семейна приятелка. Тя ми е нещо като… мащеха.

– Хмм. – Госпожа Гарисън я изгледа недоверчиво. – Днес изглеждаш по-добре, отколкото миналата седмица.

Имаше предвид косата на Райли. Ейприл я беше завела да я подстрижат и й бе купила нови дрехи. И макар да бе минала само една седмица, коремът на Райли вече не стърчеше толкова, може би защото почти не й оставаше време да скучае и да се тъпче. Ходеше пеша до малката къща, а и се грижеше за Пъфи. Да се кара велосипед нагоре по хълмовете, не беше много лесно, а и Дийн я караше да му подхвърля топката. Понякога й се искаше двамата просто да поседнат и да поговорят, ала той не се спираше и постоянно правеше нещо. Започна да си мисли, че може би той страда от СДВХ, също като Бени Фейлър, или просто всичко се дължеше на това, че беше мъж и футболист.

– Подстригах си косата – рече Райли. – Освен това наоколо няма откъде да си купиш вредна и калорична храна, а и напоследък много карам колело.

Госпожа Гарисън нацупи устни и Райли забеляза, че розовото й червило се бе напукало.

– Онзи ден в ресторанта на Джоузи Блу се държа отвратително само защото казах, че си дебела.

Райли закърши нервно ръце в скута, но си спомни, че Дийн й бе казал, че трябва да държи на себе си и да не позволява да я мачкат.

– Аз знам, че съм дебела. Но от вашите думи ме заболя.

– Тогава недей да бъдеш толкова чувствителна, ако някой ти е казал нещо неприятно само защото му е било криво. Освен това сега не изглеждаш толкова дебела. Хубаво е, че си решила да направиш нещо за теглото си.

– Не е нарочно.

– Няма значение. Не е зле да се научиш да танцуваш, за да се движиш по-грациозно. Някога преподавах салонни танци.

– Известно време ходих на балет, но не ме биваше, затова спрях.

– Не е трябвало да се отказваш толкова бързо. Балетът помага да имаш по-високо самочувствие.

– Учителката каза на моята аи рай, че съм безнадеждна.

– И ти й позволи да й се размине? Къде ти е гордостта?

– Не мисля, че имам твърде много гордост.

– В такъв случай е време да я придобиеш. Вземи онази книга, сложи я на главата си и ходи. На Райли не й се искаше да се разхожда с книга на главата, но отиде до позлатената масичка с

подпора, извита като лебедова шия, взе книгата и я сложи на главата си. Тя мигом се плъзна и падна. Момичето я вдигна и отново опита, този път с по-голям успех.

– Завърти палците си, така че да сочат право напред – нареди й госпожа Гарисън. – Това ще разшири гръдния ти кош и ще изпъне раменете ти назад.

Райли се опита и реши, че се чувства по-висока, по-зряла.

– Ето че се получи. Най-после приличаш на човек, който се уважава. От сега нататък искам винаги да ходиш така, ясно ли е?

– Да, госпожо. Ейприл надникна в стаята.

– Време е да тръгваме, Райли.