Чаровник по рождение

18.

Стаята на Блу може и да беше най-малката на втория етаж, но бе разположена най-далеч от спалнята на работодателката й, а и имаше малък балкон с изглед към задния двор. Младата жена седеше със скръстени крака върху розовия плюшен килим, подпряла гръб на ръба на леглото, застлано с пухкава цветна кувертюра, и изучаваше току-що завършената рисунка. Очите на Нита бяха като на пор. Трябваше да ги оправи. А може би не.

Позлатеният часовник върху нощното шкафче показваше полунощ. Блу остави скицника настрани, прозина се и затвори очи. Представи си фургона, сгушен сред дърветата, светлината, проблясваща през прозореца, която я зовеше у дома. Ала фургонът не беше неин дом и тя просто се бе затъжила за него, както и за всички онези места, където някога беше живяла. За хората, с които се бе сближила.

Нещо се удари във вратата на балкона и тя подскочи. Извъртя се рязко и видя неясна фигура да се извисява в мрака. Сърцето й запрепуска. Връхлетя я безумна смесица от емоции – очакване, страх, гняв. Стана от пода, отправи се към балкона и отвори рязко вратата.

– Какво си мислиш, че правиш? Едва не получих инфаркт.

– Обикновено оказвам такъв ефект върху жените. – Дийн пристъпи вътре. Ухаеше на екзотични подправки, а тя – на пържени картофени кюфтета. Той огледа смачканата й тениска с логото на „Гудиър"1, из плескана със стари петна от боя. Тази сутрин дори не си беше мила косата, защото Нита не спираше да тропа по вратата на банята, настоявайки да получи закуската си. При все това, изглежда, розовата спалня си спечели по-голяма доза от неодобрението му, отколкото неугледният й външен вид.

– Къде държиш Барбитата?

– Можеше да се обадиш – тросна се Блу. – Или по-добре, да продължиш да ме пренебрегваш. – Осъзнаваше, че звучи като вкиснато бивше гадже, но я болеше, задето толкова време не се беше вясвал, макар че нали самата тя искаше точно това – да я остави на мира.

– Да ти се обадя предварително? Че какво му е забавното на това? – сви рамене неканеният й гост. Беше облечен с избелели джинси с копчета и черна риза с плисета отпред, която обгръщаше плътно мускулестата му фигура. Кому би хрумнало да съчетае несъвместимото? При това толкова съвършено.

– Откъде разбра, че това е моята стая?

Той плъзна пръст под набръчкания ръкав на тениската й и го оправи.

– Само този прозорец светеше.

Ако не беше толкова късно, ако Нита не бе изтощила нервите и търпението й докрай, ако не й липсваше толкова много, Блу навярно щеше по-добре да прикрие обидата си. Дръпна раздразнено ръката си.

– Цяла седмица не се сети за мен, а сега реши да се появиш посред нощ.

– Знаех си, че щом те оставя известно време на спокойствие, ще осъзнаеш колко много се нуждаеш от мен.

– Върви си.

Той се взря в нея с тези замечтани синьо-сиви очи и погали бузата й с палец.

– Виждам, че едва се държиш на крака. Не ти ли беше достатъчно?

Младата жена с мъка откъсна поглед от загорелия триъгълник, надничащ изпод разтворената предница на ризата.

– Повече от достатъчно.

– Хубаво. Позволявам ти да се върнеш.

Блу не можа да се сдържи и… всмукна шумно през зъби.

Дийн сви насмешливо устни.

– Както обикновено, твърдоглава и инатлива докрай, нали?

– Такава съм си, не мога да се променя. – Тя грабна купчината изпрано бельо и го натъпка ядно в едно от чекмеджетата на скрина. – Върви си. Не съм те канила тук и нямам настроение да си разменям остроумия с теб.

– Ще ти е за пръв път. – Дийн се настани удобно в дълбокото меко розово кресло, украсено с панделки и воланчета. Би трябвало да има глупав вид, но вместо това изглеждаше още по-мъжествен. – Ето какво, Блу. Не казвам, че си егоистка, но ми се струва, че от време на време не е зле да помислиш и за някой друг, не само за себе си. – Протегна дългите си крака и скръсти глезени. – Например за Райли. Откакто си тръгна, не е хапнала прилична храна.

– Наеми готвач. – Блу коленичи, за да вземе скиците от килима.

– Знаеш, че не мога да направя това, докато Лудия Джак не се махне от фермата. Той е решил сам да скове проклетата веранда. Работниците не са го разпознали, но само защото не общува с никого и се държи настрани. Пък и никой не очаква една рок звезда да се покачи на стълба с чук в ръка. – Дългите му крака, обути в джинси, се изпънаха към нея. – Но наемането на готвачка или камериерка означава да си натреса допълнителни неприятности.

Тя измъкна ловко молива изпод тока на обувката му.

– Джак и Райли скоро ще си тръгнат и твоят проблем ще бъде решен.

– Не съм толкова сигурен в това – промърмори той, като сви крака си. – Не се случва често да моля някого за услуга, но точно сега малко помощ няма да ни е излишна.

Тя се пресегна към последната си рисунка.

– Аз вече имам работа.

– И тя те прави нещастна. – Дийн стана от мекото кресло, а на нея стаята й се стори още по-малка. Е, имаше още един начин да го накара да си тръгне.

– Колко ще ми платиш?

Блу очакваше той, както обикновено, да измъкне от джоба си стодоларови банкноти, така че да може с чиста съвест да го изрита през вратата. Но вместо това хитрецът прокара палец по превръзката на китката си.