Чаровник по рождение

– Не съм оставяла обувките си на стълбата и вие не сте падали. Как дойдохте до тук?

– С онзи глупак Чонси Кроул. През цялото време плюеше през прозореца. – Неканената гостенка подуши въздуха. – Мирише на панирано пиле. Никога не си ми приготвяла панирано пиле.

– Защото не можах да намеря подходящо място, където да скрия счуканото на прах стъкло. Нита всмукна шумно през зъби и фрасна през пищяла Дийн, имал неблагоразумието да се засмее.

– Трябва да седна. Цялата съм в синини от онова падане. Райли изскочи от кухнята, а Пъфи изприпка след нея.

– Здравейте, госпожо Гарисън. Днес цял ден се упражнявах с една книга.

– Иди я донеси, за да видя как се справяш. Но първо ми намери удобно кресло. Днес паднах по стълбите и едва оживях.

– В дневната има едно удобно кресло. Сега ще ви покажа – рече Райли и я поведе натам. Блу изтри с опакото на ръката брашното от бузата си.

– По-добре да помоля Ейприл да сложи още един прибор на масата – промърмори, без да го поглежда.

– Тази жена няма да вечеря с нас – заяви Дийн.

– В такъв случай ти ще измъдриш как да се отървеш от нея. Повярвай ми, много по-трудно е, отколкото си мислиш.

Той я последва в кухнята, без да престане да протестира, но Блу най-безцеремонно му заяви да се разкара. Дийн надникна в трапезарията и видя, че върху старинната му маса, дело на Дънкан Файф, бяха постлани жълти покривчици с ресни за хранене, върху които бяха подредени старомодни чинии в синьо и бяло. Украсата се допълваше от купа с блестящи камъчета, събрани от Райли, и ваза с жълти цветя. Липсваха само фреските, които Блу упорито отказваше да нарисува. Ейприл не му обърна внимание и се зае да пълни чашите със студен чай. Младият мъж се върна в кухнята и се опита да помогне на Блу, но само й се пречкаше. На прага цъфна Джак, свеж и ухаещ след току-що взетия душ. Блу мигом изтърва дървената лъжица.

– Радвам се да те видя, Блу – рече той и отвори хладилника, за да си вземе бутилка бира.

– Ъ… здравейте – смотолеви младата жена и събори на пода пакета с брашното, докато се опитваше да вдигне лъжицата.

Дийн побърза да вземе книжни кърпи.

– В дневната имаме неканена гостенка, Джак, така че ще се наложи да се покриеш. – Кимна към Блу. – Сигурен съм, че твоята най-предана почитателка ще ти задели от вечерята.

Погледът на Джак неотклонно следваше Ейприл, ала тя сякаш не забелязваше.

– Мисля, че тук съм на достатъчно скришно място – рече той. – Фермата е частна собственост. Дори хората да разберат, че съм тук, няма да могат да се доберат до мен.

Но Дийн двайсет години бе избягвал всичко, което би могло да го свърже с Джак Пейтриът, и нямаше желание Нита Гарисън да се раздрънка из целия град, че Джак е във фермата.

– Днес татко ходи в магазина за бира – оповести Райли от прага. – Беше в работни дрехи и не носеше нито една обица, така че никой не го позна.

– Кого да познаят? – Нита се появи зад нея. – Онзи футболист? Всички знаят, че е тук. – Забеляза Джак. – А ти кой си?

– Това е баща ми – побърза да я осведоми Райли. – Той се казва… господин Уизли. Рон Уизли. [18]

– И какво прави тук?

– Той е… той е гаджето на Ейприл.

Очите на Ейприл засвяткаха гневно, но тя посочи към трапезарията.

– Надявам се, че ще приемете да вечеряте с нас.

– Като че ли някой може да я изгони – изсумтя възмутено Блу.

– Струва ми се, че мога да приема. Райли, подай ми ръка, за да не падна отново.

– Госпожа Гарисън ме смята за глупава – ни в клин, ни в ръкав оповести Райли.

– Не смятам, че ти си глупава – възрази Нита. – Само името ти, но вината за това едва ли е твоя. – Изгледа обвинително Джак.

– Идеята беше на майка й – обясни той. – Аз исках да я кръстим Рейчъл.

– Дженифър звучи по-добре. – Нита побутна Райли към трапезарията.

– Коя, по дяволите, е тази? – обърна се Джак към Блу.

– Някои я наричат Сатана. Други – Велзевул. Тя има много имена.

– Тя е господарката на Блу – подсмихна се ехидно Дийн.

– Аз само работя за нея. – Младата жена тръсна ядно пилешкото бутче върху подноса.

– Голяма си късметлийка – поклати глава Джак.

Блу извади от фурната тавичката с печените аспержи. Всеки взе по някакъв съд и го понесе към трапезарията. Блу присви очи недоволно, когато видя, че Нита се е настанила начело на масата. Райли седеше от лявата й страна. Дийн побърза да остави панерчето с бисквитите и грабна страничния стол в другия край, колкото може по-далеч от старата дама. Джак не по-малко сръчно се отърва от купата с топлата картофена салата и мигом зае стола срещу Дийн. В този миг Ейприл и Блу осъзнаха, че са останали само две свободни места – едното в другия край на масата, а другото от дясната страна на Нита. И двете се спуснаха към другия край на масата. Ейприл имаше преднина, но Блу й изигра мръсен номер, като я бутна с бедрото си. По-възрастната жена изостана и Блу се пльосна на свободния стол.

– Тъчдаун…

– Ти не игра честно – изсъска задъхано Ейприл.

– Ех, деца… – въздъхна Джак.

Ейприл отмахна коса и с вирната брадичка се отправи към стола до Нита, която тъкмо се оплакваше на Райли от грубото и безцеремонно отношение на Блу и пропусна разигралата се сценка. Сега Ейприл седеше от лявата страна на Дийн. Сътрапезниците започнаха да си подават блюдата. Ейприл напълни чинията си и Дийн с изненада видя как тя за няколко секунди сведе глава над чинията си. Кога бе започнало всичко това?