Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
Когато стъпи на борда на флагманския кораб, параноята му се засили още повече. Представяше си, как от всеки ъгъл изкача Стийв и започва да се заяжда с него, задето е говорил с гаджето му. Щеше да е много неприятно — мислеше си Алекс, докато се движеше по коридорите на „Мадара“. Впрочем самият кораб се стори на Алекс крайно познат, сякаш се намираше на „Перперикон“. Коридорите и всичко останало имаше почти същото разположение. Само цветовата гама на интериора се различаваше. Така например кантовете по стените и рамките на информационните конзоли в „Перперикон“ бяха в синьо — същият син цвят като този от униформите на екипажа и кадетите. В „Мадара“ пък преобладаваше червеното.
Скоро достигна до един от пропуските, водещи към „Зелената Зона“ — тази част от кръстосвача, достъпна само за висшия команден състав на кораба. Там се намираше мостикът, кабинетът на капитана, няколко конферентни зали и апартаментите, в които живееха висшите офицери.
Баща му беше написал в съобщението, че ще може да премине през пропуска с идентификационната си карта. Алекс бръкна в джоба си и извади картата. Имаше негова снимка и следните данни:
Кадет: Александър Стаматов
Специалност: Бойно пилотиране
Флот: Седми
Служи на: Тежък многоцелеви кръстосвач „Перперикон“
Идентификационен номер: 9819
Държейки картата се поколеба за момент. Нима наистина тази кадетска карта щеше да отвори вратата към зелената зона на флагманския кораб или щеше да задейства алармата, сигнализираща неоторизиран опит за проникване? Плахо долепи картата си до сензора и след секунда за негово най-голямо облекчение светнаха зелените индикатори и вратата се отвори автоматично. Алекс прекрачи и чу как вратата се затваря незабавно зад гърба му. Атмосферата на мястото, където се намираше, коренно се различаваше от тази в останалата част на кораба. Вградените в тавана диоди хвърляха приятна приглушена светлина, върху пода се стелеше мек кафяв килим. Вместо да са бели с червени кантове, стените имаха луксозна дървена облицовка. По тях висяха портрети на видни личности от флота. Алекс вървеше напред. Минаваше покрай врати, които също изглеждаха дървени, с класическа дръжка и брава, а не като стандартните метални автоматични врати в останалата част от кораба. Скоро достигна до нещо като кръстопът, където се срещаха четири коридора. На това място се оформяше кръгла зала, в центъра, на която имаше шадраванче с малък фонтан. Алекс се почувства объркан и извади старфона си, за да провери отново картата с упътването, която баща му изпрати заедно със съобщението си преди два дни. Още докато търсеше, чу приближаващи се стъпки. Скоро от десния коридор се появи офицер на възраст около тридесет и пет години. Имаше тъмна коса и ведро лице.
— Здрасти, ти трябва да си Александър, а? — попита офицерът с весел тон и се усмихна.
— Ъъъ, да… — отговори леко смутено Алекс. Чудеше се защо този човек знае името му и от къде го познава?
— Аз съм командир Райън Едуардс. Първи офицер на „Мадара“, приятно ми е! — и той подаде ръката си на Алекс, който плахо протегна своята. Почувства се наистина не на мястото си. Първият офицер на флагманския кораб на Седми флот си приказваше с него все едно са първи приятели.
— Баща ти доста ни е разказвал за теб.
— Така ли? — Алекс се зачуди какво толкова може баща му да разкаже, след като почти не се познаваха.
— Да, много е горд, че си успял да влезеш във флота и то с такъв добър успех. Обаче наистина се притеснява за рисковете, свързани с това. Често пъти казва, че лично би предпочел да беше записал някоя цивилна специалност като „Планетарна икономика“ или „Връзки с между-звездността“.
— Е… да, само че аз много искам да пилотирам космически изтребител…
— Разбира се! — усмихна се Едуардс. — И мен това ме доведе във флота — и той направи жест, все едно държи щурвала за управление на изтребител. — Но аз няма да те задържам повече, предполагам нямаш търпение да се видиш с баща си. Тръгни по левия коридор, седмата врата отдясно.