Едно на милион
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #24
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Едно на милион». Краткое содержание книги:
Ричър пътува с автобус из Америка без конкретна цел, без да бърза заникъде. Но слиза от него, за да помогне на възрастен човек, който очевидно ще стане жертва на обир. И… нали знаете какво казват за добрите дела? Не остават ненаказани.
Старецът, на когото Ричър помага, е допуснал огромна грешка. Притиснати от обстоятелствата, той и съпругата му са взели голям заем от много опасни хора. От банда, която владее половината град. Най-неочаквано Ричър се оказва между двете гангстерски групировки, които се борят за надмощие. Той знае, че трябва да остане поне на крачка пред лихварите, рекетьорите и наемните убийци. Знае и че изгледите за успех не са на негова страна. Но Джак Ричър вярва в един конкретен вид правосъдие… макар че шансът да успее е едно на милион.
Никой не отговори.
Никой не можеше да отговори.
Дино стана и излезе. Останалите чуха стъпките. Дино прекоси първо външния офис, а после и голямата ламаринена барака. Чуха шофьорът му да пали колата. Чуха го да потегля. Дворът потъна в тишина.
Отначало никой не каза нито дума. После някой попита:
— Жертвоприношение?
Отново настъпи мълчание.
— Друго обяснение ли имаш? — отвърна първият помощник.
— Никога не бихме постъпили така. Предполагам, че и Грегъри не би го направил. Защо му е?
— Смяташ, че Дино греши?
Опасен въпрос. Другият мъж се огледа.
— Мисля, че Дино греши — каза той. — Викингска погребална клада? Що за щуротии!
— Това са смели думи.
— Не си ли съгласен с мен?
Отново настъпи мълчание.
Помощникът на Дино поклати глава.
— Напротив, съгласен съм — каза той. — Не смятам, че е било жертвоприношение или нещо подобно.
— А какво тогава?
— Предполагам, че става въпрос за външна намеса.
— От кого?
— Мисля, че някой е убил онези типове, за да може Грегъри да обвини нас за смъртта им. Той ни напада, ние му отвръщаме. Така накрая ще се унищожим взаимно. И някой друг ще спечели. Някой друг ще завземе и нашата, и тяхната територия. Може би това е крайната цел.
— Но кой?
— Нямам представа. Но ще разберем. И ще ги убием. Нямат представа с какво са се захванали.
— Дино не би ни позволил. Той смята, че това е жертвоприношение. Че всичко е наред…
— Не можем да чакаме.
— И няма да му кажем?
Верният лейтенант на Дино замълча за миг. А после заяви:
— Засега, не. Той само ще ни забави. Това е прекалено важно.
— Ти ли си новият бос сега?
— Може би. Ако Дино греши. И говори щуротии. Ти го каза пръв, между другото. Всички те чуха.
— Не искам да проявя неуважение. Но това е важна стъпка. Най-добре да сме наясно какво правим. В противен случай Дино ще ни обвини в предателство. От най-лошия вид. И ще ни убие.
— Време е да избереш на коя страна да застанеш — каза първият помощник на Дино. — Време е всеки от нас да избере на какво да заложи. На викингски ритуали или на външен човек, който се опитва да завладее града. А това ще ни убие по-бързо от Дино.
Човекът, който се бе обадил пръв, замълча в продължение на десет дълги секунди.
После сви рамене.
— Какво трябва да направим?
— Първо, угасете огъня. Закарайте колата в автоморгата. После започнете да задавате въпроси. Търсете две коли. Едната с голям лъскав линкълн. Все някой ще е запомнил и другата. Открием ли я, ще открием и кой е бил в нея, след което ще го принудим да ни каже за кого работи.
В този момент Ричър се намираше на четири преки от дъскорезницата и склада за дървен материал. Стоеше на верандата пред занемарена къща, собственост на музикант на име Франк Бартън. Бартън беше приятелят на Аби, който живееше в източната половина на града. В дома му завариха и наемателя на Бъртън, Джо Хоган, бивш морски пехотинец, а сега също музикант. Барабанист, по-точно. Комплектът му барабани заемаше половината стая. Бартън свиреше на баскитара. Неговото оборудване заемаше другата половина. Четири инструмента на стативи, усилватели, огромни тонколони… Сред тях се виждаха тесни фотьойли с протрита тапицерия, цялата в петна. Ричър се настани на единия, Аби — на другия, Бартън — на третия, последния. Хоган седна на столчето зад барабаните. Бялата тойота бе паркирана под прозореца.
— Това е лудост, човече! — каза Бартън. — Познавам тези типове. Свиря в клубовете им. Те никога не забравят. Аби не може да се върне там. Никога!
— Освен ако не открия Труленко — възрази Ричър.
— И как ще ти помогне това?
— Мисля, че поражение от такъв мащаб ще промени нещата.
— Как?
Ричър не отговори.
— Има предвид, че единственият път до такава ценна мишена като Труленко минава през най-високите нива на организацията на Грегъри. Оцелелите след това ще бъдат улични мутри, които ще се щурат като мухи без глави. Албанците ще ги схрускат с парцалите. И ще завладеят целия град. И няма да има никакво значение, че някой някога е имал проблеми с украинците. Защото украинците ще са мъртви.
Браво на морската пехота! Отличен усет за стратегия!
— Това е лудост! — повтори Бартън.
Остават шест дни до края на седмицата, помисли си Ричър.