Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Файона ме гледаше гневно, но успях да запазя невъзмутимото си изражение. След като най-после се убеди, че опитите й са обречени, тя най-неочаквано реши да смени темата.
— Спомена, че си зарязал Люк при странни обстоятелства. Къде по-конкретно се намира той сега?
Никак не ми се искаше да я настроя срещу себе си. Но не можех и да я оставя да се добере до Люк. Доколкото я познавах, Файона можеше като едното нищо да го премахне — просто за да се презастрахова. А аз не исках смъртта на Люк. Имах чувството, че той е на път да преосмисли доста от предишните си представи и исках да му дам шанса да го стори. Все още бяхме задължени един на друг, макар че вече бях загубил точна представа в какво съотношение. Поне заради доброто старо време, както се казва в подобни случаи. Съдейки по състоянието, в което го бях оставил, щеше да му е необходимо още известно време, за да се възстанови. А и тепърва трябваше да си поговоря с него за доста неща.
— Съжалявам — казах, — но в момента той е моя грижа.
— Мисля, че в известна степен и аз съм засегната — отбеляза с равен тон Файона.
— Разбира се — признах, — но смятам, че за момента той е по-важен за мен, отколкото за теб, а никак не е изключено интересите ни спрямо него да се пресекат.
— Остави на мен да преценя кое и в каква степен е важно за мен — каза тя.
— Добре. Люк е дрогиран. Всичко, което би успяла да изцедиш от него в момента, вероятно ще е доста интересно, но не и особено полезно.
— Как стана това? — попита Файона.
— Един магьосник на име Маскираният явно го е натъпкал с нещо, след като го е пленил.
— Къде е станало това? Никога не съм чувала за този магьосник.
— Той е господар на едно място, наречено Владението на Четирите Свята.
— Чувала съм за Владението, но това беше преди доста време. Тогава там се разпореждаше Шару Гарул…
— … Който в момента служи за закачалка за дрехи — казах аз.
— Какво?
— Дълго е за обясняване. Както вече казах, сега господар на Владението е Маскираният.
Файона се втренчи в мен. Беше ми повече от ясно, че току-що за пореден път бе осъзнала, че напоследък са станали доста неща, за които няма никаква представа. И докато се чудеше за какво точно да ме попита най-напред, аз се подготвях да се възползвам от сепването й, за да се измъкна сух от водата.
— Как е Блийс? — попитах.
— Значително по-добре. Погрижих се за него и сега се възстановява доста бързо.
Вече се канех да я попитам къде се намира и знаех, че ще ми откаже. Така щяхме да сме квит. Вероятно щеше да последва размяна на усмивки и да си останем приятели — за пореден път.
— Хей! — извика Мандор и двамата с Файона се обърнахме към скалния ръб, на който бе застанал.
Торнадото се бе смалило наполовина и видимо продължаваше да се свива. Този процес продължи още около минута, след което от черната фуния не бе останала и следа.
Не успях да сдържа усмивката си, но Файона така и не я забеляза. Те бе вперила поглед в Мандор.
— Мислиш ли, че причината е в това, което направи? — попита тя.
— Не мога да го твърдя с абсолютна сигурност — отговори Мандор, — но никак не е изключено.
— И все пак това те навежда на някаква мисъл, нали?
— Предполагам, че онзи, който го е предизвикал, сега ми е доста ядосан, задето съм се набъркал в експеримента му.
— Значи мислиш, че Бурята е била направлявана от нечий разум?
— Да.
— Някой от Царството на Хаоса?
— По-скоро някой от вашия край на вселената.
— Като че ли да… — съгласи се Файона. — А имаш ли някаква представа кой би могъл да бъде?
Мандор се усмихна.
— Разбирам — бързо каза тя. — Предпочиташ да запазиш догадките за себе си. Но в случая заплахата е обща. Именно това се опитвам да ви обясня от самото начало.
— Така е — съгласи се той. — Точно затова предлагам да разчовъркаме тази загадка. Аз също все още не разполагам с нищо конкретно. Би могло да се окаже забавно.
— Беше нетактично от моя страна да те помоля да споделиш теорията си с мен — каза Файона, — без да съм наясно чии интереси са замесени.