Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
И докато се чудех как да изразя мислите си пред Мандор по възможно най-лаконичния и убедителен начин, лавината на събитията отново ме застигна. Усетих някакъв едва доловим импулс да се докосва до съзнанието ми, подобно на котка, която драска по вратата, за да й отворят. Постепенно импулсът се засили и аз осъзнах, че някой се опитва да се свърже с мен чрез Картите от някое много отдалечено място. Реших, че това би могъл да е Рандъм, загубил търпение за пореден път, затова отворих съзнанието си за контакта.
— Мерлин, какво става? — попита Мандор.
Вдигнах ръка, за да му покажа, че съм зает. Видях как остави салфетката си на масата и се изправи.
Видението се проясни и аз видях Файона, застанала край някакви скали под бледозелено небе. Стори ми се намръщена.
— Мерлин — каза тя, — къде си?
— На едно далечно място — отвърнах й аз. — Дълго е за обясняване. Какво има? Къде се намираш?
Тя ми се усмихна накриво.
— На друго далечно място.
— Явно и двамата сме избрали доста драматичен декор — отбелязах аз. — Да не би да си подбрала небето така, че да подхожда на косата ти?
— Достатъчно! — отряза ме тя. — Не те потърсих, за да си разменяме остроумия.
В този миг усетих как Мандор сложи ръка на рамото ми. Това никак не се връзваше с неговите безупречни обноски, тъй като, меко казано, се счита за неуместно да се приближаваш до някого, докато той поддържа контакт чрез Картите. Това е като да вдигнеш на сянката Земя втория телефон в някоя къща и да се намесиш във водения разговор. Както и да е…
— Леле, леле! — каза Мандор. — Мерлин, ще бъдеш ли така добър да ме представиш на дамата?
— Кой е това? — попита Файона.
— Моят брат Мандор — й казах аз. — Първороден син на Сауал от Царството на Хаоса. Мандор, това е моята леля Файона, принцеса на Амбър.
Мандор се поклони.
— Слушал съм много за вас, Принцесо — каза той. — За мен е истинско удоволствие.
Очите на Файона за миг се разшириха.
— Естествено, чувала съм за лорд Сауал — каза тя, — но не знаех, че Мерлин принадлежи към неговия род. Радвам се, че се запознах с вас.
— Фай, доколкото разбирам, пак е изникнал някакъв проблем — казах аз.
— Да — отвърна ми тя и погледна към Мандор.
— Аз ще се оттегля. Принцесо — каза той. — За мен беше чест. Жалко, че не живеете по-близо до Предела.
Файона се усмихна.
— Почакайте — каза тя. — Нямам намерение да обсъждам поверителна информация. Предполагам, че сте адепт на Логрус…
— Да, така е — заяви Мандор.
— … Както и че не сте се срещнали с Мерлин, за да се дуелирате?
— Не бих казал.
— В такъв случай ще се радвам да чуя и вашето мнение. Желаете ли да дойдете при мен заедно с Мерлин?
Мандор се поклони отново.
— Дори да сте на края на света, мадам.
— Тогава елате — каза Файона и протегна лявата си ръка, а аз я хванах. Мандор просто докосна китката й и двамата пристъпихме напред.
Миг по-късно вече стояхме до нея сред скалите. Подухваше лек, но мразовит ветрец. От далечината до нас достигна приглушен рев, идващ сякаш от покрит двигател.
— Свързвала ли си се наскоро с някого в Амбър? — попитах аз.
— Не — отговори Файона.
— Тръгна си доста неочаквано.
— Имах си причини.
— Като истинската самоличност на Люк, например?
— Вече знаеш ли кой е той?
— Да.
— А останалите?
— Казах на Рандъм — отвърнах. — И на Флора.
— Значи всички знаят — отбеляза Файона. — Изчезнах така внезапно, за да скрия Блийс, тъй като той щеше да е следващата жертва от списъка на Люк. Освен това нека не забравяме, че аз също се опитах да убия баща му и почти успях. Двамата с Блийс бяхме най-близките родственици на Бранд, а накрая се обърнахме срещу него.
Тя се обърна и се загледа в Мандор. Той се усмихна и каза:
— Както разбрах, в момента Люк си пийва бира с един Котарак, с една Гъсеница и с един Бял Заек. Разбрах също, че майка му е пленница в Амбър…
Файона се обърна отново към мен.
— Не си си губил времето.