Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Точно заради него искам да преминеш през Лабиринта — каза Файона. — Мисля, че ако не го изпреварим, то рано или късно ще се добере до нас.
Глава 3
Ако трябва да избирате между способността да усещате измамите и способността да узнавате истината, какво бихте предпочели? Някога си въобразявах, че има няколко начина, по които може да бъде казано едно и също нещо. Вече не мисля така. Да вземем за пример повечето от моите роднини. Те са също толкова добри в умението си да долавят заблудите, колкото и в изкуството да си служат с тях. Вече ми е трудно да повярвам, че някой от тях изпитва особен респект към истината. А винаги съм считал, че има нещо много достойно и благородно в търсенето на истината. Нали именно това бе причината да създам Дяволския Чекрък?! Разговорът с Мандор ме накара да се замисля — дали пък непрестанният стремеж към истината не бе притъпил сетивата ми по отношение на нейната противоположност?
Това, разбира се, не е като да загубиш безвъзвратно зрението или обонянието си. В случая става въпрос не за някаква особена дарба, а по-скоро за солидно подкрепена гледна точка. И все пак се опасявах, че може би съм прекрачил границата на благоразумието и сега ще ми е трудно достатъчно бързо да възстановя бдителността си.
Затова и се чудех какво да отговоря на Файона.
— И защо мислиш, че опасността е толкова голяма? — попитах аз.
— Това е Буря на Сенките, приела формата на торнадо — отвърна Файона.
— Нищо ново под слънцето.
— Така е, но Бурите обикновено преминават през Сенките. Тази тук се е установила на едно място и само се разраства. Появи се преди няколко дни и оттогава не е помръднала.
— Колко прави това в амбърско време? — попитах аз.
— Около половин ден. Защо?
Свих рамене.
— Просто ми беше любопитно. Но все още не виждам къде е непознатата по размерите си заплаха, за която говориш.
— Казах ти, че Бурите са се умножили. Ето че сега те започнаха да променят и структурата си. Трябва по-скоро да разберем тайната на новия Лабиринт.
За миг ми хрумна, че онзи, който премине през Лабиринта на баща ми, би могъл да се сдобие с нечувана сила. Или любовница.
— Да речем, че мина по него — казах аз. — Тогава какво? Доколкото си спомням от думите на татко, пътят води към центъра, точно като при стария Лабиринт. Какво бихме могли да научим, когато стигна дотам?
Вгледах се в лицето на Файона, за да доловя и най-малкия намек за това, което си мисли. За съжаление, повечето от роднините ми владеят лицевите си мускули твърде добре.
— Доколкото знам — каза тя, — Бранд е успял с помощта на Картите да се прехвърли при Коруин, докато той е бил в центъра на Лабиринта.
— И аз съм чувал за нещо подобно.
— В такъв случай, аз бих могла да се присъединя към теб, след като се озовеш в центъра.
— Може би. И какво би трябвало да стане след това?
— Оттам ще можем да се пренесем до място, недостижимо от коя да е друга точка на Вселената.
— По-конкретно?
— До първичния Лабиринт, който се намира отвъд Лабиринта на Коруин.
— Сигурна ли си, че съществува?
— Би трябвало. Отвъд видимото проявление на една подобна структура винаги стои нейният първообраз.
— А защо искаш да стигнеш до него?
— В него са вплетени най-съкровените тайни на Лабиринта. Там е мястото, където може да бъде усвоена първичната му магия.
— Разбирам — казах аз. — А след това?
— Само там можем да разберем как да се справим с тези аномалии.
— Това ли е всичко?
Файона присви очи.
— Разбира се, ще разучим всичко, до което успеем да се доберем. Всяка сила представлява потенциална заплаха, преди да си я опознал.
Кимнах бавно.
— За съжаление, в момента моята графа „Неприятности“ е на път да прелее, та Лабиринтът на баща ми ще трябва да почака — казах аз.
— Но чрез него би могъл да се сдобиеш със сила, която да ти помогне да решиш останалите си проблеми.
— Може би. Но вероятността това да се проточи твърде дълго е прекалено голяма, за да поема подобен риск.