Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 119
Перейти на страницу:

Историята накратко: чао-чао, на твоя бог. Да заповяда моят.

В северния край на площада се издига дворец. На изток се намира изискана „галерия“. „Галерия“, между другото, е просто напудрено наименование на „търговски център“. Магазинът за спортни принадлежности, който търся, с малката му, кичозна витрина се намира веднага вдясно от бялата църквичка от осемнайсети век. На витрината има манекен на дете, облечено с блуза на футболния отбор „Рома“. Има изложени различни футболни топки и футболни обувки, и футболни чорапи, и футболни шалове, и футболни шапки, и футболни блузи с качулка.

С една дума: футбол.

Влизам. Мъжът зад щанда говори с клиент по телефона. Прави се, че не ме забелязва. Насочвам се към дъното на магазина и се качвам по стълбите. Никога преди не съм влизал тук, но са ми дадени доста точни инструкции. Вратата е в дъното. Почуквам. Вратата се отваря.

— Влез — казва мъжът.

Прекрачвам прага на стаята и вратата се затваря след мен. Той протяга ръка за поздрав.

— Аз съм Джузепе.

Джузепе е облечен с екип на футболен рефер. Вживял се е изцяло в образа си. Не просто се пъчи с блузата си, но си е сложил съответните къси черни шорти, подходящите черни чорапи, вдигнати до коленете, и носи свирка на врата си. Ръчният му часовник е голям, дебел и вероятно играе ролята на съдийски часовник.

Поглеждам зад него. Стаята е обзаведена така, че да прилича на малко игрище за футбол. Килимът е тревистозелен и с бели линии, които очертават центъра, границите на игрището, наказателното поле. До две от срещуположните стени има бюра, на мястото на футболните врати. Бюрата са обърнати към стената, така че двамата мъже, които седят пред тях, са обърнати с гръб един към друг. И двамата яростно тракат на клавиатурите на компютрите си.

— Това е Карло — казва Джузепе и посочва мъжа вдясно.

Карло е накипрен с екипа, който „Рома“ носи, когато играе домакински мачове на собствения си стадион — издържан в императорско пурпурно, обшито със златист кант. Стената му е окичена с всевъзможни неща, свързани с „Рома“, включително и емблемата на отбора: вълчица, от която бозаят момченцата Ромул и Рем (мотив с интересна история и смущаващ визуален ефект). Снимки на лицата на настоящите играчи в отбора са подредени там, където стената стига до тавана.

Карло продължава да пише. Дори не си прави труда да ми кимне.

— А това е Ренато.

Ренато поне ми кимва. Той също е облечен с футболен екип, в небесносиньо и бяло. Неговото бюро/врата е изцяло посветено на отбора на име „Лацио“. Всичко е небесносиньо. Снимките с лицата на играчите също са подредени там, където стената стига до тавана. Емблемата на „Лацио“ е много по-семпла от тази на „Рома“: орел носи щит с ноктите си.

— Господа — каза Джузепе с италиански акцент, — това е нашият нов спонсор.

Може да се каже, че съм тук благодарение на Майрън. Той има удивителна памет. Помолих го да ми опише с възможно най-големи подробности краткия си престой при Дебелия Ганди. Той ми разказа, че когато е пристигнал, всички са играели някаква игра — не разбирам особено нито от телевизионни, нито от компютърни или от разни такива игри — но той спомена как Дебелия Ганди е искал да победи главния си съперник — „проклетите италианци“ и техния отбор на име РОМАС/УЛАЦИО.

„Рома“ срещу „Лацио“.

За онези сред вас, които не са толкова добре запознати с особеностите на европейския футбол, „Рома“ и „Лацио“ са враждуващи футболни отбори. И двата отбора са от град Рим и дори споделят общ стадион. Без да се впускам в подробности, само ще кажа, че всяка година двата отбора се изправят един срещу друг в така нареченото „Дерби дела Капитале“ — името, вярвам, говори достатъчно само по себе си, — което е може би най-ожесточеното спортно съревнование между отбори, които представляват един и същи град.

Джузепе се навежда близо към мен и прошепва:

— Много-много не се обичат.

— По-скоро се мразят — промърморва Карло, без да спира да пише.

— Той е ужасен човек — отвръща на коментара Ренато, като по този начин връща топката на Карло.

— Спрете, и двамата — казва Джузепе.

После се обръща към мен:

1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)